С настъпването на зимата нарастват травмите при нас, хората от третата възраст. Искам да ви помоля в някой от следващите броеве да разкажете кои са най-опасни, как се лекуват и как можем да различим едно счупване от едно изкълчване, например?
Стоян Ив. Леков, Пловдив
Уважаеми г-н Леков, наистина поледиците, снеговете, заледените участъци по улиците, непочистените от снега тротоари всяка година увеличават много травматизма през зимните месеци. Те засягат не само хората от третата възраст, а всички. Счупванията на опорно двигателния апарат са най-чести между хората от третата възраст. Причината затова са възрастовите дегенеративни изменения, съчетани със забавената скорост на рефлексите и с променената на координация на движенията, които ги правят податливи дори при минимални травми. Затова макар и при леко подхлъзване или спъване стават тежки падания и още по-тежки счупвания. Тъй като броят на хората от тази група се увеличава, нацията застарява и травматизмът нараства и се превръща в сериозен медицински и здравен проблем.
Под счупване се разбира прекъсване на целостта на една кост в резултат на внезапно приложена сила /падане, скачане, удар/. То може да бъде непълно /фисура-пукване/ или пълно /фрактура/.
Счупванията биват открити и закрити. При откритите е нарушена не само целостта на костта, но и тази на кожата. Създава се връзка между мястото на счупването и външната среда, откъдето могат да проникват инфекции в дълбочина. От своя страна костните фрагменти могат вторично да увредят или разкъсат кръвоносни съдове, нерви и сухожилия. В тези случаи се говори за усложнена фрактура.
По принцип счупената кост се познава по няколко обективни признака. При проследяване на ръба на костта мястото на травмата се чувства силна болка. Установява се отток, които е резултат на възникнал при травмата кръвоизлив. Крайникът може да е в неестествено положение, понякога е скъсен или изкривен под ъгъл. Нарушени са неговите функции – болният не може активно да го движи. Погрешно е обаче болният да се кара да извършва каквито и да било движения, тъй като могат да се получат допълнителни увреждания на меките тъкани и да се размести допълнително натрошената кост /допълнително как да окажем помощ на пострадалите прочетете на стр. “Спешна помощ“/.
Всички изброени признаци на счупването не винаги могат да се забележат, но дори при най-малкото съмнение трябва да се постъпва така, като че ли то е налице. За травматизма, от който вие се интересувате г-н Леков, е важно да се знае, че при пренасянето на пострадалия увреденият крайник или част от тялото трябва да се поставят в пълна неподвижност. Ако това условие не се спазва, костните фрагменти могат да наранят меките тъкани и кожата отвътре навън, с което една открита фрактурра може да стане открита.
Окончателната диагноза се поставя чрез рентгенова снимка. При хората в напреднала възраст най-често се травмират бедрената шийка и трохантерния масив на раменната кост, прешлените. Обикновено при лечението на тези пациенти се взема в предвид и наличието на редица придружаващи заболявания – хипертония, миокардиосклероза, белодробен емфизем, както и намалената физиологична поносимост към травмата въобще. Много важно е лекуващия ви ортопед да приложи онзи лечебен метод, който ще позволи за най-кратко време пациентът да се върне към състоянието, в което се е намирал непосредствено преди травмата. Ето защо тук трябва да обясним, че оперативното лечение намира все по-широко приложение от консервативното /наместването на счупените кости на ръка/. При някой болни оперирането по спешност е животоспасяваща намеса.
Начините, по които можем да се предпазим от травми през зимния сезон, са добре известни. Лошото е, че те се пренебрегват и подценяват.
Д-р Божидар Бегов е хирург-ортопед, консултант на Lekuva.net. Читателите при необходимост могат да го потърсят на тел. : 0887/ 580-820.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!