COVID-19: Тестване за антитела срещу антигенен тест

Тестването се превърна в жизненоважна част от отговора на пандемията COVID-19

В допълнение към стандартните PCR тестове, използвани за откриване на заразени в момента лица, се разработват и редица алтернативни тестове за антиген и антитела. В тази статия ще разгледаме разликите между тези тестове и каква информация носят те.

Какво представляват антителата и антигените?

Най-общо казано антиген е молекула, способна да стимулира имунен отговор. Антигените могат да бъдат протеини, полизахариди, липиди или нуклеинови киселини. Всеки антиген има различни повърхностни характеристики, които се разпознават от имунната система.

SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, има няколко известни антигена, включително неговия нуклеокапсид – фосфопротеин, и шипове гликопротеин, които са видимите издатини на повърхността на вируса.

Антитяло е Y-образен протеин, произведен от В клетките на имунната система в отговор на излагане на антигени. Върхът на всяко Y-образно рамо съдържа антиген-свързващи места (паратопи), които се свързват със специфична част от повърхността на антигена (епитоп). Това свързване помага да се елиминират антигените от тялото – или чрез директна неутрализация, или чрез „маркиране“ за елиминиране от други части на имунната система.

Когато е заразено със SARS-CoV-2, тялото произвежда антитела, които се свързват специфично с шиповите протеини и други антигени, за да помогнат за елиминирането на вируса. Това свързване може да бъде използвано за разработване на антитела и базирани на антиген диагностични тестове.

Какво е тест за антитела?

Тест за антитела разкрива дали човек вече е бил изложен на инфекция, като открива антитела в кръв или серум. Това може да бъде направено чрез лабораторен тест, като например ELISA (ензимно-свързан имуносорбентен анализ) или CIA (хемилуминесцентен имуноанализ) или тест на място, базиран на технологията за страничен поток (тестове за страничен поток).

Тестовете за антитела обикновено не се използват за диагностициране на текуща инфекция. На тялото му е необходимо известно време, за да произведе антитела. През периода преди да се задейства адаптивната имунна система, бързодействащият и неспецифичен вроден имунен отговор се бори с инфекцията.

Данните показват, че в случай на SARS-CoV-2 отговорът на IgM антитялото достига пик около две седмици след инфекцията, последван от пик на IgG антитялото след около три седмици.

Какво могат да ни кажат тестовете за антитела?

Тестовете за антитела могат да ни помогнат да проследим разпространението на болестта, давайки по-точно представяне за мащаба на пандемията, предизвикана от COVID-19. Те могат да помогнат да се прецени колко хора вече са били заразени със SARS-CoV-2, което може да бъде важно при оценката на стадния имунитет.

Тест, който прави разлика между IgM и IgG, може да даде информация за фазата на инфекцията, показваща преди колко време лицето е било заразено със SARS-CoV-2.

Тези тестове биха могли също така да помогнат за идентифициране на онези, на които трябва да се даде приоритет за ваксинация, както и потенциални донори за реконвалесцентна плазмена терапия.

Ограничения на тестовете за антитела

Както при много други методи за изследване, резултатите от теста за антитела за съжаление не винаги са точни.

Отрицателен резултат от теста може да възникне, ако тестът се вземе твърде скоро след инфекцията, преди тялото да е произвело антитела. Фалшиво положителни резултати от теста могат да възникнат и поради кръстосана реактивност с антитела, присъстващи в резултат на предишна инфекция с други коронавируси.

Тълкуването на резултатите и тяхното значение също изисква повишено внимание. В случая с COVID-19 все още не е известно дали антителата на дадено лице ще го предпазят от повторно заразяване със SARS-CoV-2 и ако е така, колко дълго ще продължи тази защита. Това означава, че „паспортите за имунитет“, предложени като средство за идентифициране на имунизирани лица, за които е безопасно да се върнат на работа, понастоящем не се препоръчват от СЗО.

Данни от скорошно проучване показват, че нивата на антителата започват да намаляват след два месеца. Това може да означава, че прозорецът, при който тестването на антитела може да идентифицира хора, които са били заразени, е сравнително кратък, и следователно резултатите от теста за антитела трябва да се тълкуват с повишено внимание.

Има ли налични тестове за антитела към SARS-CoV-2 в момента?

Понастоящем са налични редица тестове за антитела, включително тези, разработени от Roche, Beckman-Coulter, EUROIMMUN и Abbott.

Какво представляват антигенните тестове и какво могат да ни кажат те?

Тест за антиген разкрива дали човек в момента е заразен с патоген като вируса SARS-CoV-2. След като инфекцията изчезне, и антигенът изчезва.

За разлика от тестовете, базирани на нуклеинова киселина, като PCR-а, които откриват наличието на генетичен материал, антигенните тестове откриват протеини или гликани, като шиповите протеини, открити на повърхността на вируса SARS-CoV-2.

Разработването им може да отнеме повече време, в сравнение с молекулярните тестове и тестовете за антитела, тъй като подходящи антитела за използване в анализите първо трябва да бъдат идентифицирани и произведени. Това може да бъде сложен и отнемащ време процес. Точността също може да бъде проблем, като тестовете за антиген обикновено имат много по-ниска чувствителност от PCR.

Те обаче обикновено предоставят бързи резултати, относително евтини са (около 10-15 лева) и могат да бъдат по-подходящи за тестване на общности в отдалечени региони.

Източник: www.technologynetworks.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!