ДИСКОПАТИЯ (ДИСКОВА ХЕРНИЯ)

Често срещано увреждане, при което един или повече от хрущялните дискове между прешлените на гръбнака могат да изпъкнат и да притиснат нервите.

Междупрешленните дискове, разположени между прешлените на гръбнака, действат като буфери. Всеки от тях има здрав външен слой (т.нар. фиброзен пръстен), изграден от хрущял и влакнеста тъкан, и мека желеобразна сърцевина (полутечно ядро).

При дископатия меката вътрешна част изпъква през разкъсването на външния пръстен, нарушавайки формата на диска. Самите дискове са много слабо инервирани (т.е. почти не са болезнени), но изпъкването и възпалените тъкани около него могат да притиснат гръбначния мозък или излизащите от него нерви. В някои случаи може да се стигне и до т.нар. дискова херния, при която цялото съдържание на полутечното ядро може да се излее в гръбначно-мозъчния канал.

Проблемът най-често се развива в поясната област, тъй като този отдел на гръбнака поддържа цялата тежест на туловището и в него се извършват повече движения (в сравнение с гръдния отдел). Понякога се засягат и други отдели на гръбначния стълб, особено шийната област.

Вероятността от получаване на дископатия е най-голяма във възрастта между 30 и 50 години: от 30 години нататък фиброзният пръстен започва да отслабва, но след 50-годишна възраст желеобразното ядро започва да се втвърдява. Мъжете биват засегнати по-често от жените.

Кои са причините?

Често дископатия се развива след привидно безобидна травма, например рязко усукване в кръста или навеждане; може да се получи и при неправилно повдигане на тежък предмет. Към характерните рискови фактори за развитието на дископатия спадат затлъстяването, тютюнопушенето и повдигането на тежки предмети.

Какви са симптомите?

Симптомите понякога се появяват внезапно, а друг път се развиват за няколко седмици. Усеща се болка в засегнатата област, както и скованост и схващане на мускулите. Често болката се усилва при движение, кашляне или кихане.

Ако увреждането е в шийния отдел на гръбнака и има натиск върху нервите, може да се наблюдават болка, мускулна слабост, бодежи и изтръпване в ръцете и дланите. Движенията на главата също са ограничени.

Ако увреждането е в поясния отдел на гръбнака, същите симптоми могат да се наблюдават в краката. Движенията на гърба са ограничени, тъй като има схващане на мускулите на гръбнака в засегнатия участък.

При дискова херния в поясната област течността се излива в гръбначно-мозъчния канал и може да увреди т.нар. „конска опашка“ (caudaequina) – група нерви, отделящи се от долния край на гръбначния мозък. Това може да доведе до смущения в контрола върху тазовите резервоари – пикочния мехур и правото черво; понякога се наблюдава изтръпване в областта около ануса или стрелкащи болки надолу по краката. Състоянието налага спешно лечение за предотвратяване на необратимото увреждане на нервите.

Как се поставя диагнозата?

Често лекарят може да постави диагнозата въз основа на симптомите и резултатите от прегледа: обикновено симптоматиката дава достатъчно информация за наличието на дископатия. За определяне на тежестта на увреждането и точното му местоположение се провеждат рентгеново изследване, компютърни томографи, или ЯМР.

Какви са възможностите за лечение?

Дископатията обикновено се лекува с покой и болкоуспокояващи медикаменти, но ранното

раздвижване е от особена важност, въпреки че пациентът трябва да избягва действия, причиняващи силна болка. Продължителният постелен режим не се препоръчва. В някои случаи на шийна дископатия известно време може да бъде носена специална шийна яка.

Физиотерапевтичните процедури в острата фаза на състоянието ще облекчат болките и мускулното схващане, физиотерапевтът може да препоръча определени упражнения, укрепващи мускулите на гръбнака, които биха намалили вероятността от повторна поява на оплакванията. За облекчаване на болките в увредената зона могат да бъдат инжектирани обезболяващи медикаменти, често в комбинация с кортикостероидни препарати, потискащи възпалението в околните тъкани. При много силни болки може да бъде направена епи- дурална анестезия – въвеждане на локална упойка в пространството над обвивките на гръбначния мозък.

При засягане на „конската опашка“ понякога се налага спешна хирургична намеса. До операция може да се стигне и при много силни болки, при продължителност на симптоми¬те повече от шест седмици или при влошаването им независимо от проведеното лечение. Операцията включва отстраняването на засегнатия диск. Това може да бъде извършено чрез открит хирургичен достъп, но напоследък все по-често се прилага т.нар. микродискектомия, при която хирургът прави малки разрези и използва образа, получен от миниатюрна камера (артроскоп). Обикновено след по-добни не толкова инвазивни процедури пациентите се възстановяват по-бързо.

Алтернативен подход за облекчаване на симптомите е инжектирането на химопапаин (размекващо вещество) в увредения диск.

Какви са изгледите?

С течение на времето състоянието на пациентите често се подобрява – изтеклата течност постепенно се втвърдява и престава да притиска нервите, а в мястото на разкъсване на диска се развива ръбцова тъкан. Въпреки това съществува значителна вероятност от повторна поява на оплакванията.

Болките, а също и известна степен на скованост могат да се запазят известно време след операцията. След оперативно лечение на шийна дископатия понякога се наблюдава известна нестабилност в шийния отдел на гръбнака. Тя може да бъде избягната посредством предизвикване на срастване между двата прешлена, въпреки че това би ограничило подвижността в шийната област.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!