Майоран и риган

Origanum spp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, цветовете

Отглеждане

Origanum е род от над 30 вида растения от Средиземноморието и Близкия изток. Понятията „риган“ и „майоран“ понякога се използват погрешно като взаимозаменяеми. Продаваният в търговската мрежа сушен риган може да включва и несродни видове като например мексикански риган (Lippia graveolens). Всички разновидности са ароматни, сухоустойчиви билки, подходящи за градински бордюри и като саксийни растения. Избирайте ги по аромата, а не само по външния вид. Деликатните и чувствителни към влага видове се развиват най-добре в контейнери, които се прибират на закрито през зимата.

Сортове и видове

Сладкият майоран (0. majorana syn. Majorana hortensis) е нежен, вечнозелен полухраст, често отглеждан като едногодишно растение, със зелено-сиви листа и съцветия от дребни бели цветове. Има изтънчен аромат, както и по-устойчивия хибрид О. х majoricum, кръстоска с див майоран (О. vulgare), известен като италиански риган.

Турският или гръцкият риган (О. onites) е студоустойчив, с бледозелени до сиво-зелени листа, бели цветове и силен вкус на пипер. Хибридите и формите на О. vulgare често се продават като О. onites.

Дивият майоран или риган (О. vulgare) има шест подвида. Най-разпространеният е О. vulgare ssp. vulgare, който има розови цветчета и тъмночервени прицветници. Въпреки че често се нарича риган, вкусът му е доста по-мек. Растението е устойчиво и подходящо за градината, с цветни форми като пъстрото „Country Cream“ и златистите „Аureum“ и „Gold Tip“. Има и по-ниски разновидности – „Compactum“ и „Nanum“.

Гръцкият риган или зимен майоран (О. vulgare ssp. hirtum) е следващият най-популярен подвид, със заострени листа, покрити с власинки, с бели цветове и зелени, а понякога и пурпурни прицветници. В острия му аромат се долавят нотки на креозот.

Сирийският или ливански бял риган (О. syriacum syn. О. maru) е крехък полухраст с твърди стъбла с власинки, силно ароматни сиво-зелени листа и розово-пурпурни цветове с мъхнати прицветници. Хибрид на О. vulgare, който неправилно се продава като О. maru, той е силно студоустойчив.

Критският росен (О. dictamnus) е красиво дребно растение, често отглеждано в алпинеуми, за да се предпази от влагата през зимата. Има гъсти, мъхнати листа и висящи, червеникави конусовидни съцветия с издадени розови цветове. Сушените му листа и цъфтящите връхчета се използват в медицината и за приготвянето на билков чай. Местоположение – Растенията от рода Origanum се срещат в диво състояние, като предпочитат да са изцяло на слънце, в добре дренирана и камени¬ста почва.

Размножаване – Извършва се чрез разделяне на корените или чрез семена през пролетта, а декоративните видове и хибридите – чрез разделяне на корените или чрез резници.

Грижи – Не преполивайте растенията и през пролетта изрязвайте старите стъбла.

Болести и вредители – Билките са силно резистентни към болести и вредители.

Съхранение и събиране – Събирайте младите листа пресни, но ароматът им се усилва, ако ги изсушите на букети в тъмно, сухо, топло и проветриво помещение. Когато изсъхнат и станат чупливи, оронете листата от стъблата и ги приберете в херметически затварящи се кутии.

Употреба в медицината

Origanum vulgare. Използвани части: листата, цветовете. Запарка от билката помага при висока температура и за лечението на кашлица, настинка и грип благодарение на способността си да премахва секрета от белите дробове и да отпуска бронхиалните мускули. Освен това е полезна за червата – облекчава газовете и подобрява храносмилането, лекува чревни инфекции поради силния си антисептичен ефект.

Етеричното масло на ригана има мощни противомикробни и антиоксидантни свойства, които се дължат главно на наличието на тимол и карвакрол. Някои продукти с масло от риган се употребяват при респираторни и гастро-чревни инфекции, въпреки че не съществуват солидни доказателства от

клинични проучвания в подкрепа на ефикасността им.

Origanum majorana syn. Majorana hortensis. Използвани части: листата и цветовете. В медицината сладкият майоран се употребява предимно под формата на етерично масло, прилагано локално за лечението на главоболие, болки в мускулите и ревматоидни проблеми. Външно се ползва при белодробен катар, храносмилателни колики, газове и менструални болки.

За безопасната и правилна медицинска употреба на тези две билки се консултирайте с лекар или със специалист билкар. При бременност или кърмене ги използвайте само в умерени количества, като подправки за ястия, като не се препоръчва вътрешната или външната употреба на етеричното им масло.

Употреба в кулинарията

Риганът има по-остър мирис и вкус от майорана. Колкото по-горещ и по-сух е климатът, толкова повече се засилват тези му свойства. Сладкият майоран е най-предпочитан за подправка, но ароматът му се разрушава при топлинна обработка, затова се добавя в сурови ястия или се слага непосредствено преди сервиране. Риганът е по-устойчив и издържа на продължително загряване.

И риганът, и майоранът се съчетават идеално с лимон, чесън, сосове и марината на винена основа, месо, тлъста риба и салати и са подходящи за гръцки и италиански рецепти, боб, патладжани, чушки и доматени ястия и сосове. Те се слагат и в готовите билкови смеси.

Любопитно:

Гърците наричали тези ароматни билки „яркостта на планината“ и е невъзможно да си представим рецептите от Средиземноморието и Егейския регион без техния силен и характерен вкус.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!