Лавандула

Lavandula spp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ Цветовете

Отглеждане

Съществуват 22 вида лавандула, които са разпространени от Канарските острови на изток към Западна Индия. Всички те са храсти, полухрасти или тревисти растения с тесни, ароматни листа, вариращи по цвят от яркозелено до сребристо, със съцветия от дребни тръбовидни цветове във всички нюанси на пурпурното, розовото и бялото. Лавандулата е важна за всяка градина и е отлично саксийно растение, подходящо дори за нисък плет. Различни видове и много разновидности се отглеждат по целия свят при подходящи условия като декоративни растения, а с търговска цел се използват за добив на етерични масла и сушени цветове. В ботаниката лавандулата се разделя на три подгрупи и осем секции, но за градинарите съществуват четири основни типа: истинска или английска лавандула (L. аngustifolia); хибридна лавандула или лавандин (L. х intermedia); средиземноморска лавандула L. stoechas, L. pedunculata L. viridis и по-нежните видове лавандула.

Английска лавандула

Тя (L. angustifolia syn. L. vera, L. officinalis) се среща предимно в планинските райони на Южна Франция и съседните части на Италианските Алпи, при надморска височина от 500 до 1500 м. Има цъфтящи стъбла без странични разклонения и е висока до 40- 80 см, с тесни сиво-зелени листа и синьо-виолетови цветове.

Цветовете – сушени или пресни, се използват в готварството, включително и в билкови смеси като провансалските билки например, а силно ароматното и несъдържащо камфор етерично масло се цени в парфюмерийната индустрия, в билколечението и ароматерапията. Лавандулата се отглежда масово в Южна Франция още от XVII век с промишлена цел, въпреки че най-доброто масло се получава в Норфолк. Основният сорт във Франция е „Maillette“, със силно ароматни цветове, пълзящ, стигащ до 60-70 см на височина, докато в Англия е популярен „№ 9“ поради ранния и обилен цъфтеж.

Сортове и видове – Чудесни дребни сортове са „Lavenite Petite“ (много компактни, сиво-зелени, с къси стъбла по 50 см и със синьо-виолетови цветове) и „Nana Alba“ (с бели цветове, сиво-зелени листа и височина 35-50 см). Средно- високите сортове включват „Hidcote“ (със сиви листа, дълги, гъсти съцветия с пурпурни и силно ароматни цветове, височина 50-65 см), „Munstead“ (със сиво-зелени листа, синьо-виолетови цветове и размери 65 х 65 см) и „Ashdown Forest“ (гъст и подреден храст, 60 х 100 см, със зелени листа и бледолилави цветове). По-високи сортове са: „Rosea“ syn. „Jean Davis“, „Munstead Pink“ (c яркозелени листа, бледорозови цветове, до 75 см), „Melissa“ (със сиво-зелени листа, лилаво-розови цветове, много силен аромат, 70 х 90 см) и „Twickel Purple“ (75-100 см, с дълги стъбла и съцветия с ароматни виолетови цветове).

Лавандин

Лавандинът или хибридната лавандула (L. х intermedia) е кръстоска между английска (L. angustifolia) и широколистна лавандула (L. latifolia). Широколистната образува по-голям, куполовиден храст, стигащ височина до 1 м, с разклонени съцветия и широки сребристосиви листа. Тя е по-неустойчива и по-разпространена из по-ниските райони, като се среща често в Испания, в Югозападна и Централна Франция, Северозападна Италия и на Балканите.

От широколистната лавандула се добива масло със силен камфоров аромат, известно като „oleum spicae“, което притежава инсектицидни свойства и е с широко приложение във ветеринарните продукти. По хълмовете, където се отглеждат видовете L. angustifolia и L. latifolia, се срещат и естествени хибриди, познати като lavandin, чиито растения са с по две едри цъфтящи странични разклонения. Въпреки че не са така устойчиви, те понасят влагата по-добре и дават два пъти повече етерично масло. Тъй като то съдържа камфор обаче, не се цени толкова, колкото добиваното от английската лавандула.

Широколистната лавандула рядко се култивира, но лавандинът е основна култура по света заради етеричното масло, което се използва за козметични продукти и за домакински почистващи и перилни препарати.

Сортове и видове – Популярен сорт за производството на етерично масло е „Grosso“, който дава високи добиви от съдържащо камфор етерично масло. Представлява едър храст, висок до 1,6 м, с дълги стъбла, подходящи за рязане и сушене. „Super“ е друг френски сорт с ниско съдържание на камфор в маслото, което се влага в производството на сапуни. Съществуват още красиви разновидности, сред които се отличават „А1Ьа“ (изправени, високи до 110 см растения със сиво-зелени листа и бели цветове, появяващи се от средата на лятото до есента), „Hidcote Giant“ (компактни, със зелено-сиви листа, 90 х 185 см, с дълги съцветия с виолетови цветове) и „Walvera“ syn. „Walberton’s Silver Edge“ (по-ниски растения, c кремави по краищата листа и синьо-виолетови цветове).

Средиземноморска лавандула

Тези видове имат компресирани съцветия с формата на ананас. Включват разновидностите L. stoechas, известни и под наименованията френска, италианска или испанска лавандула, която расте по сухите хълмисти склонове и крайбрежните планински вериги на Средиземноморието. Има къси стъбла, докато испанската или португалската лавандула (L. pedunculata syn. L. stoechas subsp. pedunculata), характерна за Североизточна Португалия и Северна, Южна и Централна Испания, е с дълги стъбла. Необичайно зелената лавандула (L. viridis) има яркозелени, лепливи, силно ароматни листа и ситни бели цветове. Най-устойчив от трите вида е L. stoechas, който може да понесе температури от -5 °С, въпреки че издръжливостта му зависи до голяма степен от почвата. Всички видове са подходящи за ниски градини в добре дренирана почва, особено близо край морето. Освен това са отлични сухоустойчиви контейнерни растения и се развиват добре в слънчеви бордюри близо до стени.

Сортове и видове – Сред известните разновидности са крехката „Kew Reed“ (компактна, 45 х 45 см, с тъмни червено-пурпурни цветове и ярки червено-розови прицветници), „Liberty“ (по-устойчива, 40 х 45 см, с плътни съцветия и лилаво-виолетови прицветници) и „Snowman“ (дребна, c бели цветове и прицветници със зелени жилки).

Класическите разновидности на L. pedunculata включват „James Compton“ и „Papillon“, които доста си приличат и имат дълги пурпурни „уши“.

Някои от най-добрите средиземноморски видове лавандула са съвременни хибриди от трите различни вида. Те са по-компактни, растат по-бързо, дават обилен цвят и при оптимални условия издържат и на -5 °С. Включват сортовете „Fathead“ (с множество съцветия и лилаво-розови прицветници), „Helmsdale“ (храстовидни, до 70 см височина, с изразени винени прицветници) и „Willow Vale“ (60 х 50 см, изправени, с почти черни цветове и бледи пурпурни прицветници). Разновидностите, отглеждани в Австралия, стават все по-популярни, включително и тези от сериите „Madrid“ – стигащи до 1 м, с дълги стъбла и атрактивни съцветия, и „Barcelona“ – по-малки и по-компактни, с късостъблени съцветия. И двата варианта се срещат с различни цветове.

По-крехки видове лавандула

Някои красиви видове не могат да преживеят влажните студени зими или сланите. Те се отглеждат като саксийни или като едногодишни растения в летните бордюри. Лавандулата от Канарските острови (L. canariensis) има перести, покрити с власинки листа и разклонени цветни стъбла с бледосини до вио¬летови цветове. Назъбената лавандула (L. dentata) се среща на Иберийския полуостров, в Северна Африка и Югозападна Азия. Тя образува раирани листа. L. lanata расте в Южна Испания и има три удължени съцветия с тъмнопурпурни цветове, а листата й са обилно покрити с власинки. Видът L. multifida е от района на Западното Средиземноморие, със силно перести листа и много дълги, често разклонени цветоносни стъбла. Видът се размножава лесно от семена и може да се отглежда като едногодишен. L. pinnata от Лансароте и Мадейра дава обилни сребристосиви листа и синьо-виолетови цветове.

За да отглеждате хибриди от тези видове, им осигурете завет или защита през зимата. Сред най-добрите е L. х Christiana, кръстоска между L. pinnata и L. canariensis, която се размножава лесно чрез резници, стига до 1 м на височина, има фино нарязани сиви листа и разклонени съцветия почти през цялата година. Друг вид е L. heterophylla (известен също като L. х allardii), относително устойчив вариант на L. dentata, който е висок до 1,2 м храст, със сиво-зелени, леко назъбени листа и съцветия със синьо-виолетови цветове. Също много атрактивен е L. xginginsii „Goodwin Creek Grey“ – кръстоска между L. dentata и L. lanata, който образува сиво-зелени, леко назъбени листа и дълги, често извити съцветия.

L. х chaytorae е относително устойчива кръстоска между английска лавандула и L. dentata и се среща под формата на два популярни сорта: „Gorgeous“ със забележителни сребристи листа, 70 х 70 см; и „Sawyers“ (или „Quicksilver“), широк храст с размери 105 х 150 см. И двата варианта са с дълги съцветия и с интензивни виолетово-сини цветове. Местоположение – Всички видове лавандула се нуждаят от отличен дренаж и от слънце. Повечето предпочитат ва-ровита, песъчлива или камениста почва, въпреки че L. stoechas понася сухи и леко кисели условия. Отглежданите в саксии растения се чувстват добре при подхранване с бавнодействащи торове при засаждането и веднъж годишно изискват подмяна на горния слой с пресен компост.

Размножаване – При различните видове то се извършва чрез полузрели резници през лятото, но има и такива, които се размножават чрез семена. Добре е на всеки 3 до 5 години да засаждате нови растения, защото по-старите стават редки и неподредени.

Грижи – Подкастряйте растенията веднъж годишно, за предпочитане рано напролет. Английската лавандула и хибридите на лавандина могат да се оформят и по време на прибирането. Изрязвайте израстъците наполовина, но никога в старата част, защото растението ще загине.

Болести и вредители – Лавандулата по принцип няма проблеми с болести и вредители.

Събиране и съхранение – Събирайте растенията в средата на лятото, когато цветовете в съцветията са отворени от една до две трети. Завързвайте ги в букети и ги закачвайте с листата надолу, за да изсъхнат, преди да ороните цветовете. Маслото се дестилира на пара и за целта е нужно специално оборудване.

Употреба в медицината

Lavandula angustifolia. Използвани части: цветовете. Великолепният аромат на лавандулата и нейното етерично масло често се използват за пълноценен сън, за облекчаване на депресия и тревожни състояния и за други проблеми, включително и стомашни, които се свързват с подобни оплаквания. Растението от дълги години служи за успокоение на нервите, за подобряване на настроението и за отпускане на мускулите.

Лавандуловите цветове се приемат под формата на запарка или се прибавят към водата във ваната. Прилагайте неразредено етерично масло, за да облекчите ухапвания от насекоми и изгаряния или да предотвратите инфектирането на порязвания и охлузвания. Добавете етерично масло към масажното, за да премахнете мускулно напрежение и главоболие.

За безопасната и правилна вътрешна употреба на лавандулата се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Не се препоръчва при бременност или кърмене, освен ако не е назначена от медицинско лице.

Употреба в дома

Освен красивите цветове и популярния аромат лавандулата притежава антибактериални, антибиотични, антивирусни, антисептични, дезодориращи и репелентни свойства, което означава, че можете да я използвате във всекидневната, кухнята, банята, пералното помещение, детската стая и на верандата, както и в гардероби и шкафове, за кожата и върху животните.

-Използвайте сушените цветове и листа, за да приготвите репеленти срещу молци и торбички с лавандула – те съдържат ароматно масло, което насекомите избягват.

-Запарете дестилиран бял винен оцет с цветовете и листата, пресни или сушени, за да получите много ефикасен спрей за почистване и дезинфекциране на повърхности.

-За свеж и естествен аромат прибавете капки етерично масло от лавандула към неароматизирани препарати за почистване и пране.

-Навлажнете парче памук и му сипете малко етерично масло. Сложете го в кофата за отпадъци или в торбичката на прахосмукачката, за да премахнете неприятните миризми.

Употреба в кулинарията

Приложенията на лавандулата в готварството са ограничени, въпреки че листата и цветовете са ядивни. Те се използват в мароканския микс от подправки рас ел ханут, както и във френската смес от провансалски билки. Лавандулата е подходяща за сладки ястия със сметана, например за сладолед. Може да се добавя към бисквитено тесто или ледени сокове и да се слага в конфитюри и желета. Захаросайте цветовете като ядивна украса за торти. Но трябва да сте сигурни, че те не са пръскани с химични препарати. Проверете и сорта, за да не се окаже с прекалено силен камфоров вкус и аромат.

Любопитно:

За да отблъснете насекомите, натрошете сухи листа в кутиите с документи или ги сложете зад книгите в библиотеката.

Популярна по целия свят, ароматната лавандула се е превърнала в едно от най-значимите растения с редица приложения и заслужено си е спечелила прозвището „швейцарското джобно ножче на билколечението“. Прясна или изсушена, тя се използва в домовете, а етеричното й масло се влага в домашно приготвени освежители за въздух и почистващи препарати.

Сребриста сантолина

Сребристата сантолина (Santolina chamaecyparissus) не е родствена на лавандулата, но на пръв поглед има подобни листа. Те са сиви и назъбени, с аромат на лайка и лавандула и са много полезни като репеленти срещу молци и люспеници. Сложете сушените листа в торбички и ги приберете заедно с одеялата и други вълнени тъкани, или ги натрошете под килимите. Сантолината е компактна и е идеала за ниски плетове.

Дългогодишни и разнообразни приложения

Друидите хвърляли лавандула в огньовете в чест на лятното слънцестоене и използвали растението за любовни заклинания. По време на раждане също го палели в огнището, за да прочисти въздуха, да успокои майката и да благослови бебето. Римляните ароматизирали обществените си бани с лавандула – името й произхожда от глагола „lavare“ („мия се, къпя се“). През Средновековието билката се употребявала под формата на пудра като подправка и за консервиране на храната и била предпочитана в манастирските градини заради многобройните си приложения в готварството, лечението на рани и за хигиенни цели.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!