Мъжкото безплодие

Когато бременността не идва, най-правилното поведение е мъжът и жената заедно да по­сетят лекаря, който ще ги насочи към необходимите изследвания, сред които е и спермограмата.

В половината от случаите на безплодие причината се крие у мъжа. Какви са причини­те? Какво е лечението? Как мъжете изживяват този проблем?

Проблемът на сперматозоидите

От двадесетина години насам се наблю­дава непрекъснато влошаване на качествотото и намаляване на количеството на сперматозоидите. За момента това не оказва влияние върху раждаемостта, защото чрез лекарствата се компенсира намалената плодовитост.

Отново гените

Причините за мъжкото безплодие ос­тават неизяснени в 40-50% от случаите, но изглежда, че най-голяма роля играят генетичните фактори. Медикаментозното подпомагане на двойките да имат деца с нископлодовита сперма потенциално влияе отрицателно върху качеството на спермата на бъдещите поколения.

Допълнителни фактори

• Замърсена околна среда – химически субстнации от домакинските продукти, пестициди, автомобилни газове.
• Прекалено излагане на топлина
• Дълго седене
• Носене на много тесни дрехи
• Тютюнопушене
• Някои хормонални и инфекциозни болести
• Химиотерапия

Специален враг – варикоцеле

С това име лекарите наричат разширява­нето на вените на тестисите, което е честа причина за проблеми с плодовитостта. То се лекува лесно чрез хирургическа интервенция, състояща се в запушване на разширените вени. Това става в амбулаторни условия, с местна упойка.

Оплождане с помощта на медицината

Често аномалиите в производството на сперма не са пречка за достигане до оплождане с помощта на лекарите, но обикновено това отнема доста време. Трябва също да се знае, че успехът на едно оплождане „ин витро“ зависи до голяма степен от възрастта на майката. Шансовете започнат да намаляват след 37 години. Рискът от спонтанен аборт при изкуст­вено осеменяване пък нараства с 35%, ако бащата е над 40 години.

Лекарят решава

Според специфичните проблеми уро- андрологът, специалист по проблемите на мъжката плодовитост, насочва пациента към изкуствено осеменяване или към метода „ин витро“, често съчетан с интроцитоплазмена спермална инжек­ция. Тази техника, появила се през 1992 година, се състои в прецизното избиране на един сперматозоид, който се вкарва директно в овоцита.

Изкуствено осеменява­не или „ин витро“ – каква е разликата?

Това са двата основни метода, от кои­то се състои медицинското подпомага­не на зачатието.

Изкуственото осеменяване се прави със сперма от донор или с генетичен материал, взет от съпруга. Криоконсервацията (замразяването) на спермата не нарушава оплодителната способност на сперматозоидите, която е валидна от 2 до 10 години. Инсеминацията се извършва в определен момент от овулацията при жената Методът „ин витро“ се основава на извънтелесно оплождане на яйцеклетка­та, култивиране на получения ембрион и неговото връщане в маточната кухина.