Състоянието на кръвоносните съдове е един от най-важните показатели за здравето на сърцето
Натрупването на холестеролни плаки (атеросклероза) може дълго време да протича без ясни симптоми, докато постепенно увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Но как можем да разберем дали вече има натрупани плаки и доколко е засегната сърдечносъдовата система? Достатъчни ли са стандартните кръвни изследвания и електрокардиограмата (ЕКГ), или са необходими по-специализирани методи?
Важно е да знаем, че няма едно-единствено изследване, което да показва цялостното състояние на всички кръвоносни съдове. Оценката на сърдечносъдовия риск се прави чрез съчетаване на данни от медицинския преглед, лабораторни изследвания и, когато има показания, образна диагностика.
Сред инструменталните методи особено място заема изследването на коронарния калциев индекс.
Защо е необходимо компютърно изследване на сърцето?
Едно от ограниченията на обичайните профилактични изследвания е, че те не могат директно да покажат дали в коронарните артерии (кръвоносните съдове, които снабдяват сърдечния мускул с кръв) вече са започнали да се натрупват атеросклеротични плаки.
Кръвните изследвания дават информация за холестерола и други рискови показатели, а ЕКГ регистрира електрическата активност на сърцето. Нито едното обаче не визуализира самите плаки.
За тази цел в определени случаи се използва компютърна томография (КТ) за измерване на коронарния калциев индекс. Тя е бърза, неинвазивна процедура, при която се използват рентгенови лъчи и специализиран компютърен софтуер.
Първо: Коронарен калциев индекс (ККИ)
Коронарният калциев индекс (Coronary Artery Calcium Score, CAC) се определя чрез специализирано компютърнотомографско изследване на сърцето без използване на контрастно вещество.
Самото изследване отнема обикновено около 10–15 минути и се извършва с ниска доза рентгеново облъчване. За жените, които са преминавали през мамография, може да бъде полезно да знаят, че и двете процедури използват рентгенови лъчи, макар да са различни по техника, предназначение и облъчване.
Какво можете да разберете от изследването за коронарен калций?
Калциевият индекс е числова стойност, която отразява количеството калций в атеросклеротичните плаки по стените на коронарните артерии.
Защо това е важно?
С течение на времето част от атеросклеротичните плаки се калцифицират (в тях се натрупват калциеви отлагания). Наличието и количеството на тези отлагания са показател за атеросклеротични промени и помагат да се оцени рискът от бъдещи сърдечносъдови инциденти.
Тук има едно важно уточнение: калциевият индекс не показва директно колко процента е стеснена или запушена дадена артерия. Той измерва калцифицираните плаки, а не степента на стеснение на съда.
Резултатът се изразява в единици по скалата на Agatston. Най-общо се интерпретира по следния начин:
- Калциев индекс 0: не се откриват калциеви отлагания в коронарните артерии. Това обикновено е свързано с по-нисък риск от сърдечносъдови инциденти в близките години.
- Индекс от 1 до 99: установяват се калцифицирани плаки, обикновено с малък обем. Това вече е признак за наличие на коронарна атеросклероза и изисква оценка на останалите рискови фактори.
- Индекс от 100 до 299: налице е по-значимо количество калцифицирани плаки и сърдечносъдовият риск е по-висок.
- Индекс 300 или повече: показва значително натрупване на калций и по-високо ниво на атеросклеротично засягане.
Особено внимание заслужава резултат от 100 и повече единици. Той е основание лекарят да прецени необходимостта от по-активни мерки за намаляване на сърдечносъдовия риск, включително медикаментозно лечение за понижаване на LDL-холестерола (т.нар. лош холестерол).
Не започвайте и не спирайте лекарства само въз основа на числото в резултата. Решението за лечение се взема от лекар след оценка на възрастта, кръвното налягане, липидния профил, придружаващите заболявания и останалите рискови фактори.
Какво означава калциев индекс 0?
Нулевият резултат обикновено е добра новина. Той означава, че при изследването не са открити калцифицирани плаки в коронарните артерии.
Това обаче не е абсолютна гаранция, че съдовете са напълно здрави.
Съществуват и некалцифицирани (меки) атеросклеротични плаки, които не се откриват при стандартното изследване за калциев индекс. Това е особено важно при по-млади хора, както и при пациенти с диабет, активно тютюнопушене или фамилна обремененост за ранни сърдечносъдови заболявания.
Ето защо дори при калциев индекс 0 не бива да се пренебрегват високото кръвно налягане, повишеният LDL-холестерол, диабетът и останалите рискови фактори. Резултатът трябва да се разглежда заедно с цялостната медицинска картина, а не като разрешение да се пренебрегва профилактиката.
Как да разберете какъв е вашият калциев индекс?
Има няколко стъпки, които можете да предприемете, ако искате да оцените по-подробно състоянието на сърдечносъдовата си система.
1. Започнете с годишния профилактичен преглед при личния лекар.
Не пропускайте профилактичните прегледи, които ви се полагат по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По време на тях личният лекар може да оцени основните рискови фактори, да измери кръвното налягане и да назначи предвидените за вашата възраст изследвания.
При необходимост и наличие на медицински показания той може да ви насочи към кардиолог или друг специалист.
2. Проверете стойностите на холестерола.
Особено важни са общият холестерол, LDL-холестеролът, HDL-холестеролът и триглицеридите. Не разчитайте единствено на общия холестерол – именно LDL-холестеролът има съществено значение при оценката и лечението на атеросклеротичния риск.
3. Консултирайте се с кардиолог, ако имате рискови фактори.
Ако страдате от артериална хипертония, имате повишен LDL-холестерол, диабет, пушите или в семейството ви има случаи на ранни инфаркти и инсулти, обсъдете с лекаря необходимостта от допълнителна оценка на сърдечносъдовия риск.
Ако кардиологът прецени, че коронарният калциев индекс би помогнал за вземането на решение относно профилактиката или лечението, може да ви насочи за съответното изследване.
Важно е да знаете, че компютърната томография за измерване на калциевия индекс не е задължителен ежегоден профилактичен преглед и не се назначава рутинно на всеки човек. Тя е допълнителен диагностичен инструмент, който има най-голяма полза при определени пациенти, когато резултатът би променил поведението и лечебния подход.
Не настоявайте за изследването само защото сте прочели за него или искате да проверите дали съдовете ви са „чисти“. По-важно е лекарят да обясни каква информация ще даде то във вашия конкретен случай и как резултатът би повлиял на следващите стъпки.
Второ: Сравнете кръвното налягане на ръцете и краката
Друг полезен диагностичен метод е глезенно-брахиалният индекс (ABI – Ankle-Brachial Index). Това е сравнително прост и безболезнен тест, който сравнява систоличното (горното) кръвно налягане на ръцете и краката. Чрез него може да се установи дали кръвообращението в долните крайници е затруднено вследствие на стеснени или запушени артерии.
По същество ABI е числова стойност, която показва съотношението между артериалното налягане в глезена и това в ръката. Измерването се извършва с маншет за кръвно налягане и доплеров апарат, който регистрира кръвния поток.
Как се изчислява индексът?
Лекарят измерва систоличното налягане в двете ръце, както и в артериите на двата глезена. За изчислението се използва по-високата стойност от двете измервания на ръцете и по-високата стойност от измерванията в артериите на съответния глезен.
След това налягането в глезена се разделя на по-високото налягане в ръцете. Изчислението се прави отделно за всеки крак.
Как да разчетете резултатите?
Стойностите на глезенно-брахиалния индекс се интерпретират по следния начин:
- ABI от 1,00 до 1,40: нормални стойности, които обикновено показват добро кръвоснабдяване на долните крайници.
- ABI от 0,91 до 0,99: гранични стойности, които могат да насочват към начални нарушения на кръвообращението.
- ABI 0,90 или по-нисък: отклонение, което насочва към периферна артериална болест (стеснение на артериите на краката).
- ABI над 1,40: възможно е артериите да са прекалено твърди и да не могат да бъдат притиснати нормално от маншета. Това се среща по-често при хора с диабет, хронично бъбречно заболяване и в напреднала възраст.
Когато кръвообращението в краката е затруднено поради атеросклеротични промени, налягането в глезена обикновено е по-ниско от това в ръката. В резултат ABI намалява.
Този тест е особено полезен при хора с повишен риск от периферна артериална болест, включително пушачи, пациенти с диабет и хора с установени сърдечносъдови заболявания. Изследването е подходящо и при оплаквания като болка, тежест, умора или студенина в краката при ходене, които отшумяват след кратка почивка.
Важно е да знаете, че нормалният резултат не изключва абсолютно всички нарушения на кръвообращението. При хора с диабет например калцифицираните и по-твърди артерии могат да доведат до подвеждащо високи стойности. Ето защо резултатите винаги трябва да се оценяват от лекар заедно със симптомите и останалите изследвания.
Трето: Ултразвуково изследване на каротидните артерии
Каротидните артерии (сънните артерии) са два големи кръвоносни съда, разположени от двете страни на шията. Те доставят кръв към мозъка и съответно имат важно значение за неговото нормално кръвоснабдяване.
Атеросклеротичните плаки могат да се натрупват и в стените на тези артерии. С течение на времето те могат да доведат до стесняване на съда и да увеличат риска от мозъчносъдови инциденти, включително исхемичен инсулт.
За установяване на такива промени се използва ултразвуково изследване на каротидните артерии, известно още като каротиден доплер или дуплексна ехография.
Изследването е неинвазивно, безболезнено и не използва йонизираща радиация. Чрез ултразвуковите вълни лекарят може да визуализира съдовите стени, да установи наличието на атеросклеротични плаки и да оцени кръвния поток и евентуалното стеснение на артериите.
Това е полезен диагностичен метод, но има едно важно уточнение: ултразвукът на каротидните артерии не показва състоянието на коронарните артерии, които снабдяват сърцето с кръв. Двете изследвания оценяват различни съдови области и не могат да се заменят взаимно.
Също така каротидната ехография не се препоръчва като рутинен профилактичен скрининг за всички хора без симптоми. Тя се назначава при конкретни медицински показания, когато лекарят прецени, че резултатът ще помогне за диагностиката или избора на лечение.
Ако имате прекаран инсулт или преходна исхемична атака (краткотрайно нарушение на мозъчното кръвообращение, известно като миниинсулт), или други симптоми, насочващи към нарушение на кръвоснабдяването на мозъка, не отлагайте консултацията със специалист.
Важно! Не пропускайте профилактичните прегледи, които ви се полагат по здравна каса. Те не са формалност, а възможност за ранно установяване на рискови фактори и заболявания. Попитайте личния си лекар какви изследвания са предвидени за вашата възраст и пол, кога последно са ви правени и дали има основания за допълнителни изследвания. Ако имате високо кръвно налягане, повишен холестерол, диабет или фамилна обремененост за сърдечносъдови заболявания, не чакайте появата на симптоми, за да обърнете внимание на сърцето си.
Източници:
1. https://www.docorbit.com/blog/atherosclerotic-plaque/
2. https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/16753-atherosclerosis-arterial-disease
3. https://www.harvardhealth.org/heart-health/atherosclerosis-can-ai-help-your-doctor-detect-it
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!




