Норвежки учени откриха, че родените в периоди на повишена слънчева активност умират 5 години по-рано от родените при покой на Слънцето
Този извод се основава на преглед на актовете за раждане смъртните актове за период от 200 години в Норвегия.
Обяснението е в увеличената ултравиолетова радиация във върховите периоди, която уврежда ДНК на децата и оказва влияние през целия им живот. Напоследък най-силно такова лъчение е имало през март2000 г., през юли 1989 г., през декември 1979 г., през ноември 1968 г. и през март 1958 г.
„Родените в години на максимална слънчева активност имат по-малък шанс да достигнат зряла възраст в сравнение с родените в години на слаба активност“, казва водещият изследването д-р Поне Скервьо от университета в Осло.
Учените съпоставили рождените дати на 10 000 норвежци между 1676 и 1878 г. с 11-годишните цикли на Слънцето. Продължителността на живота на хора, родени при слънчев максимум, се оказва с 5,2 г. по-малка от тази на родените при слънчев мининум. Ултравиолетовите лъчи блокират механизма на производството на фолати, а те са нужни за синтеза на ДНК в организма.
Слънчевите цикли се следят от 1749 г. насам и в момента е максимумът на 24-ия. Въпреки това Слънцето е в една от най-кротките си фази. Затова се смята, че предстои абсолютен минимум като онзи през втората половина на XVII век, известен като Минимум на Маундер или Малък ледников период.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!