Като общуват в социалните мрежи, и децата, и възрастни­те свикват да виждат света в мигащ режим, със светлинни проблясъци и бягащи редове…

Наричат този ефект yaka-wow – нещо като мигновено прев­ключване от отвращение към възторг. И това е следствие на излишъка от информация по-скоро излишък от откъс­лечна информация, за която не стига време да бъде осмислена. Оттам идва и повърхностно­то „клипово съзнание“, което направо отчайва учителите и родителите.

Необходимостта да споделиш със света в 150 знака какво си закусвал или щастливо да информираш, че котката ти е кихнала, е подоб­на на потребността на малкото дете да каже: „Мамо, виж, обух си чорапа!“ Подсъзнателната цел е да получиш потвърждение, че съществуваш и не са те забра­вили.

Според британски уче­ни неспособността на голяма част от човечеството да излезе от това състояние на съзна­нието е истинска трагедия за съвременното общество. Но все пак човек не живее само с интернет. Глобалната мре­жа не е главната причина за това, че човечеството става все по-инфантилно.

Всъщност касае се за глобален социално-психологически проблем на XXI век. Но това детско, пластично състояние на мо­зъка, което се включва, когато сме онлайн, има и плюсове. В такъв момент човек е на­пълно открит за нови идеи, а и се „подхранва“ с мислите на огромно количество хора, които никога не би срещнал в реалния живот.

Социалните мрежи – променят ли децата ни?

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!