Гениалните грешки на великите умове

Някои от най – брилянтните научни открития, всъщност са се случили заради грешка

Грешката на Плоинг – тройната спирала на ДНК

През 1953 година независими учени разказали за откриването на спиралата на ДНК: Френсис Крик и Джеймс Уотсън – за двойна спирала, а химикът Лайнъс Полинг – за тройна.

Полинг бил изключителен химик, носител на Нобелова награда, но теорията за тройната спирала се оказала дълбоко погрешна. Неговият модел на ДНК изглеждал като обърнат наопаки правилен вариант на модела…

Грешката на Хоил – теорията за Големия взрив

Астрофизикът Фред Хойл е автор на теорията за „устойчивото състояние“ на Вселената, чиято същност е в това, че Вселената е съществувала винаги и ще продължава постоянно да се разширява. C какво би трябвало да завърши това, за да се запази плътността й? Хойл предположил, че може би ще настъпи нещо като взрив, раждащ нова Вселена. Той нарекъл своята идея „Теория за Големия взрив“ и сам се отрекъл от нея в полза на устойчивостта на битието.

Отричането му било грешка. Дори когато науката открила множество доказателства в полза на Големия взрив, Хойл продължил да не се съгласява с нея.

Грешката на Айнщайн – космополичната константа

Името на Айнщайн е всеизвестно, авторитетът му – непоколебим, а гениалността му е извън всякакво съмнение. Но и той има в сметката си груба научна грешка.

През 1916 година Айнщайн публикува уравнения, описващи действието на гравитацията в неговата теория на относителността. В уравнението било въведено допълнително събираемо антигравитационната поправка на силата на отблъскване на галактиките, противодействаща на силата на взаимното им привличане. Според теорията на Айнщай тази сила нараства с разстоянието. Коефициента на пропорционалност ученият обозначил с термина „космология на константа“.

След откриването на явлението разширяване на Вселената обаче Айнщайн признал, че космологичната константа е една от най-грубите му грешки, и я изхвърлил от уравненията.

Това именно е грешката му: да се откаже от космологичната константа, чиято необходимост била доказана в края на 90-те години на XX век, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!