Vaccinium myrtillus, V. corymbosum, V. macrocarpum Ericaceae (сем. Пиренови)
Отглеждане
Черната боровинка (Vaccinium myrtillus) – най-разпространеният вид в България, е широколистен храст с пълзящо коренище, стигащ на височина до 30 см, с изправени стъбла и малки овални листа. През късната пролет и ранното лято се появяват дребни розови цветчета, подобни на камбанки, които се превръщат в малки, кръгли синьо-черни плодчета.
Високостьблената (канадска или американска) боровинка (V. corymbosum) стига височина до 1,8 м, цветовете й са бели, а плодовете – едри и сладки. Тя има много сортове и е кръстосана в хибриди с други като V. angustifolium. Червената боровинка (V. macrocarpum) е нискорастящ, пълзящ и почвопокривен вечнозелен храст с малки тъмнозелени листа и подобни на камбанки бледорозови цветове, които се появяват през лятото. Те се превръщат в червени плодове. Търговските сортове са с по-едри плодове и различни периоди за събиране на реколтата.
Сортове и видове:
Сортът „Northland“ дава обилна реколта от едри плодове. „Earliblue“ плододава в началото на юни „Brigitta“ е късен сорт с реколта през август и септември. Най-разпространен градински сорт червени боровинки е „Pilgrim“, който понася по-сухи условия и дава едри, тъмночервени плодове.
Местоположение – Видовете боровинки са устойчиви. Те се нуждаят от влажна, кисела, песъчлива почва, слънце или частична сянка и могат да се отглеждат в големи саксии с компост без варовик. Високите боровинки стигат до 1,5-1,8 м, ако са в градината, но са по-ниски, ако са в контейнери. Червените боровинки се приспособяват чудесно в ниски и широки съдове.
Размножаване – Широколистните видове се отглеждат от резници, взети през лятото. Отделете полузрели резници от червените боровинки или притиснете към земята с едри камъни дългите стъбла, за да образуват корени. За да се вкоренят резниците, им е нужен пясъчен компост без варовик. Боровинките се отглеждат от семена, засети в контейнери през есента и оставени навън за стратификация. Описаните по-горе сортове не се размножават чрез семена.
Грижи – Почиствайте широколистните храсти през късната зима, докато са в покой, като премахвате старите и непродуктивни клони в основата. След като червените боровинки дадат плод, ги подкастрете.
Болести и вредители – Птиците и мишките не могат да им устоят. Затова засаждайте боровинките в специални оранжерии или ги покривайте с мрежа, когато плодовете започнат да зреят.
Събиране и съхранение – Плодовете издържат дълго по храстите, както и известно време в хладилника. Изчакайте да се оцветят напълно, преди да ги оберете, понеже неузрелите имат горчив вкус. Замразете ги в тава във фризера, преди да ги приберете в торбички или в кутии. Изсушавайте ги върху табли, застлани с кухненска хартия, в проветрив килер.
Употреба в медицината
Vaccinium myrtillus. Използвани части: плодовете. Съединенията в черните боровинки, наречени антоцианозиди, притежават мощни антиоксидантни свойства, които понижават нивото на кръвната захар и подобряват притока на кръв към вените и капилярите. Те са полезни за зрението, както и при лека форма на диабет при възрастни хора.
У. macrocarpum. Използвани части: плодовете. Богати на антиоксиданти, включително и на витамин С, червените боровинки са важно средство за профилактика и лечение на цистит. Основно са полезни за предпазване на тъканите в пикочния тракт от действието на вредните бактерии.
Употреба в кулинарията
Плодовете се използват за приготвянето на торти, мусове, сосове, сокове, конфитюри и желета. Сушените плодове са питателна добавка към зърнени закуски. Червените и черните боровинки са много апетитни, смесени с кисело мляко или с друти горски плодове.
Любопитно:
Северноамериканските индианци смилали червени боровинки и ги смесвали с месо и разтопена животинска мазнина за получаването на питателното ястие за зимата пемикан.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!