Инсултът предупреждава, преди да се изяви

България заема едно от чел­ните места в европейската класация по честота на инсулти и сърдечносъдови заболявания. Това в голяма степен се дължи на неправилното разбиране на българина, че след като няма явен здравен проблем, не е не­обходимо да посещава лекар. Именно поради тази причина не се осъществява профилактика и се регистрират едва късните последици на редица заболява­ния и техните усложнения.

В действителност името дава доста богата информация за самото страдание – това е заболяване на съдовете на глав­ния мозък и последващи наруше­ния на самата мозъчна тъкан. Най-честите късни последици са запушването или значител­но стесняване на мозъчните артерии и инсултите. Почти винаги в началото на болестта

нервната система дава своите „предупредителни“ сигнали, които са израз на непълноценно оросяване на мозъка. Тези сигна­ли много често се игнорират от пациентите.

Освен острите нарушения на мозъчното кръвообращение, чий­то клиничен израз са инсултите, заболяването може да протича и с хронична недостатъчност на мозъчното оросяване. Именно затова новопоявили се или про­дължаващи по-дълго оплаквания като главоболие, замайване, све­товъртеж, залитане, слабост или изтръпване на крак или ръка, размазано или двойно виждане и други, трябва да са сигнал за незабавно посещение при лекар. Възможно е болестта да проти­ча с оформяне на микроинсулти, които да нямат клиничен израз (установяват се само с някои специализирани изследвания), или със загиване на нервни клет­ки от кората на мозъка. В тези случаи на преден план излизат нарушения в паметта, промяна­та на характера и личността на пациента, емоционалната неуравновесеност и др.

Друг съществен въпрос е наличието на т.нар. фамилна обремененост, т.е. родстве­ници, прекарали инфаркти, ин­султи, тромбофлебити и други съдови заболявания. Без да има категоричност за предаване по наследство, при голяма част от пациентите се оформя генетич­на предразположеност към съдо­ви заболявания. При наличие на близки родственици с подобни болести шансът на пациента да развие подобно заболяване става по-висок.

Съществен принос за раз­гръщането на някои рискови фактори има неправилният хи­гиенно-диетичен режим.

Повечето българи водят заседнал начин на живот, не поемат достатъчно течности, консумират доста солени храни и пр. Друга съществена грешка е, че забързани в обичайния висо­коскоростен ритъм на работа, пропускаме закуската или обяда. В такъв случай си „наваксваме“ вечерта с поемане на голямо ко­личество храна, непосредстве­но преди сън, което е вредно за организма, тъй като по време на сън това понижава основната обмяна и усвояването на храна­та се променя.

Какво трябва да правят паци­ентите, съмняващи се, че стра­дат от мозъчносъдова болест? Като начало трябва да бъдат прегледани от специалист- невролог, който ще препоръча необходимите изследвания за уточняване на диагнозата. Към тях се отнасят доплеровата сонография, ЕЕГ, скенер или маг­нитен резонанс на главния мозък и редица други изследвания.

ВНИМАНИЕ!

Много често се налага провеждане на допълнителни консултации с офталмолог, кардиолог, отоневролог, ендокринолог и други специалисти. Важно е пациентите да знаят, че лече­нието е индивидуално за всеки от тях и се определя само от специалист след съответния преглед. Нерядко приемът на медикаменти трябва да продължи няколко месеца под контрола на лекаря – специалиет за постигане на траен ефект, а не да се прекъсне веднага след временно настъпило подобрение.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!