Каква е причината за синдрома на неспокойните крака?

Здравейте, имам синдром на „неспокойните крака”, известен още като желание за често мърдане на краката. Появява се вечер преди заспиване. Моля напишете повече за синдрома. Това болест ли е или състояние?

Кирилка Матева – Видин

Синдромът на неспокойни­те крака представлява невро­логично разстройство, харак­теризиращо се с дискомфорт в крайниците, водещ до непре­одолимо желание за движение, в хода на което оплакванията отшумяват. Колкото и стран­но да звучи, такова състояние съществува, и то с немалка честота. В последно време темата е широко обсъждана, все по-често синдромът се диагностицира и става повод за задълбочени научни изслед­вания в търсене на причината и възможностите за лечението му. За поставянето на диагно­зата се използват няколко кри­терия. Такива са чувството за дискомфорт, който провокира необходимост от раздвижва­нето на крайниците, предимно краката; задълбочаване на оп­лакванията в покой; облекчава­не на симптомите при активно движение – напълно или частично, влошаване на състоянието през нощта.

В понятието дискомфорт се обединяват редица описва­ни от засегнатите усещания (необичайни или дори непри­ятни) гъделичкане, мравучкване, парене, схващане, крампи, болки и др. Тези оплаквания се появяват само в условията на покой – най-често при лягане, предимно През нощта, но и не само, както и при други обстоятелства, свързани с обездвижване – пътуване и т.н. При активно движение те отшумяват. Появяват се двустранно, предимно в облас­тта на подбедриците, рядко по ръцете. Най-неприятно е нару­шението в почивката и съня. На практика оплакванията не поз­воляват на човека да заспи или да поддържа нормален сън през нощта. Това се отразява и на неговата работоспособност и общо състояние през деня.

Обикновено хората с подоб­ни оплаквания не ги възприемат като нещо сериозно или ги отдават на стрес, напрежение, преумора, неврози, резултат от недоспиване и т.н. Поради това и не се консултират с лекар по този проблем. С при­добиването на по-голяма акту­алност на темата в западните европейски страни й САЩ синдромът се диагностицира много по-често. Наблюдава се и при двата пола, но преобла­дава сред жените. Засяга всяка възрастова група, но по-висока е честотата в средна й напред­нала възраст.

В една или друга степен синдромът на неспокойните крака може да бъде асоцииран с други състояния – периодично движение на крайниците. То се характеризира с неосъзнати потрепвания или схващания на крайниците по време на съня,( възникващи на всеки 10 до 60 секунди. Нерядко това води до периодични събуждания с нарушаване на съня и произти­чащите от това последствия. Важно е да се отбележи, че синдромът не се свързва с по- висока честота на неврологичните заболявания.

За диагностицирането му най-важни са данните от анам­незата, сочещи динамика в оплакванията, отговаряща на гореописаните критерии. За изясняването на състоянието обикновено се провеждат и изследвания, изключващи невродегенеративни заболя­вания, сред които водещи са диабетът и алкохолизмът, ми­нералният дефицит, най-често железен.

Електромиографските изследвания предоставят допъл­нителна информация относно състоянието на мускулатурата и инервацията. В помощ може да бъде и полисомнографско изследване – наблюдаващо някои жизнени показатели по време на съня, както и мускулната актив­ност на крайниците.

Лечението на синдрома на (неспокойните крака е трудно и обикновено без траен ефект. На първо място се препоръчва предприемането на общи мерки за овладяване на картината – избягване на алкохол, кофеин и тютюн, за които се смята, че влошават клиниката, масажи, редовна физическа активност, прилагането на топло или студено върху крайниците. При наличието на придружаващи за­болявания, за които се смята, че имат връзка със синдрома, вниманието се насочва и към тях. Симптоматичните меди­каментозни средства, прилага­ни тук, са допаминергични (антипаркинсонови) препарати, бензодиазепини, някои опиоиди и избрани антиепилептични медикаменти. За съжаление, ефектът от тях не е траен, изчерпва се, а и могат да се наблюдават редица странични ефекти.

ВНИМАНИЕ!

Относно причината за синдрома се знае малко. Търсят се генетични фактори, описани са фамилни случаи, дисбаланс на ниво невромедиатории по-точно допамин. В този ред на мисли и много Медикаменти стават повод за изява или влошават клиничната картина – трициклични антидепресан-Х ти, антиепилептични средства – фенитоин и дроперидол, антиалергични, дори нестероидни противовъзпалителни препарати и др. Описва се при невропатии усложнения на хронични заболявания като захарен диабет, регистриран е при железен, магнезиев дефицит.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!