Най-лошият рак: 8 мита за меланома

Появата на меланома е сравнително рядка. Кожният рак, обаче, може да бъде изключително агресивен. Често хората не осъзнават веднага, че трябва да отидат на лекар

Меланома е онкология, около която съществуват много твърдения, които в крайна сметка се оказват неправилни. Какви митове за меланомата са най-често срещани и как стоят нещата в действителност, обяснява Александър Серяков – доктор на медицинските науки, професор, онколог, хематолог, рентгенолог и ръководител на онкологичен център.

Мит номер 1. Всеки злокачествен тумор на кожата е меланома

За щастие е точно обратното. Сред епителните злокачествени образувания на кожата се различават няколко вида рак. Най-често в 80% от случаите възниква базалноклетъчен рак на кожата, който практически не метастазира. Около 16% от случаите са плоскоклетъчен карцином, произхождащ от сквамозния епител на кожата. Той е по-„зъл“, има тенденция да се разпространява в близките лимфни възли и дава далечни метастази. Но най-агресивният рак на кожата е меланомът. Туморът се развива в меланоцитите – клетки, които произвеждат пигмента меланин и придават цвета на кожата. Той представлява само 4% от случаите, но именно този тумор е най-лошото прогнозиране, и именно върху неговата диагноза са насочени основните усилия на лекарите.

Мит номер 2. Причината за меланома е страстта към слънчевите бани и последвалите изгаряния

Ако не посещавате плажове и солариуми, не би трябвало да се страхувате от това заболяване.

Точната причина за всички меланоми е неясна, но излагането на ултравиолетово лъчение от слънцето или солариумите значително увеличава вероятността от появата му. Съществуват обаче и други рискови фактори. Те включват генетично предразположение (ако в семейството някой е имал меланом, важно е да бъдете по-внимателни към тялото си), наличието на множество бенки (колкото повече от тях по тялото, толкова по-голяма е опасността) и принадлежност към определен фототип (светла кожа, рижава коса, лунички, сини или зелени очи).

Мит номер 3. Меланомът прилича на голяма, изпъкнала черна бенка

Не е задължително. Меланомът може да бъде с почти всякакъв цвят (дори безцветен) и обем. В зависимост от външния вид и характеристиките на проява се различават няколко вида такива тумори.

Повърхностна меланома е най-често срещаният тип. Среща при хора с бледа кожа и лунички и рядко при хора с тъмна кожа.

Нодуларният тип е бързо развиващ се меланом, който расте надолу и може да се разпространи в по-дълбоките слоеве на кожата, ако не бъде отстранен. Обикновено изглежда като черна или червена подутина и често кърви.

Лентиго малигна меланом – засяга най-често възрастни хора, особено тези, които прекарват много време на открито. Развива се бавно в продължение на няколко години и се появява в области, които са постоянно изложени на слънце (например по лицето). Това са плоски меланоми, които се разпространяват странично в повърхностните слоеве на кожата. Те са подобни на луничките, но са склонни да бъдат по-големи и по-тъмни.

Акралът е рядък вид меланом, който обикновено се появява на дланите и петите, понякога и около ноктите.

Амеланотичен – такъв меланом почти няма цвят, но може да бъде розов или червен и да има светлокафяви или сивкави ръбове.

Мит номер 4. Тъмните хора не развиват меланом, те могат да правят слънчеви бани без страх

Някои видове меланоми наистина са по-склонни да се появят при светлокожите хора. Но това не означава, че тази беда изобщо не заплашва мургавите. Освен това, акралните меланоми, напротив, „предпочитат“ хората с тъмна кожа. Така например, меланоми под ноктите, на краката и дланите често се срещат при представители на расата на негроидите. Следователно, не само хората с бяла кожа трябва да се предпазват от слънцето. За да предотвратите меланома, е важно да следвате прости правила: избягвайте слънцето в средата на деня (от 10:00 до 16:00), не забравяйте да нанасяте слънцезащитен крем с SPF от поне 30 и широк диапазон от защита (от UVA и UVB лъчи), отказвайте посещения на солариуми и редовно провеждайте самодиагностика.

Мит номер 5. Меланомът се появява изключително върху кожата

Всъщност, в 90% от случаите това се случва, но при останалите 10% меланомът може да се появи и върху лигавиците на очите, стомашно-чревния тракт, гениталиите, в носната кухина, мембраните на мозъка и гръбначния мозък.

Мит номер 6. Рискът от меланом не зависи от пол или възраст

Зависи. Рискът от развитието му се увеличава с остаряването. Средната възраст на заболеваемост е 63 години. Сега в света има тенденция към увеличаване броя на случаите на меланом. До 50-годишна възраст меланомът се среща по-често при жените, но след 65 години мъжете страдат от този тумор два пъти по-често. Между другото, любимите места за развитие на меланоми също се различават по пол. Най-често при мъжете е засегнат гърбът, а при жените – краката. Меланомът е най-рядко срещан в области, които обикновено са защитени от слънцето, като седалището и скалпа.

Мит номер 7. Основният признак на опасна дегенерация на бенките е промяна в цвета или размера

Всъщност да, но не само. Признак на меланома може да бъде появата и бързият растеж на нова бенка върху тялото. Затова е необходимо да се води наблюдение на всички образувания. Разбира се, добре е да се контролира и промяната в съществуващите бенки. Това може да се случи във всяка област на тялото. В повечето случаи меланомите са с неправилна форма и неравномерен цвят.

За самооткриване на меланом има правило, което на английски се изписва ACORD. Това е съкращение на първите букви от имената на петте основни симптома:

А – асиметрия;
С – неравни ръбове;
О – неравномерен цвят;
R – размер по-голям от 6 mm (диаметърът на гумичката на молива);
D – динамика (растеж на образованието).

Мит номер 8. Меланома не се лекува

Доскоро беше така, но днес има някои положителни промени. Ако меланомът бъде открит в ранен етап, може да се надявате на пълно възстановяване. Благодарение на успеха на имунотерапията, дори в напреднал стадий, много пациенти с меланом могат значително да удължат живота си.

Независимо от това, разбира се, най-важното е навременното откриване на болестта. Ето защо не трябва да забравяте периодично да се консултирате с лекарите и да не пренебрегвате самодиагностиката.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!