Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – ето какво провокира заболяването

Има деца, които са като перпетуум мобиле, не знаят какво е да застанат кротки. Залавят се с нещо и бързо го захвърлят, за да се захванат с друго, но не за дълго… Зад това поведение най-вероятно се крие здравословен проблем (т. нар. Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – СДВХ), който изисква помощ не само от лекар, но и от възрастните у дома.

Какво провокира заболяването?

Няма точно установена причина за развитие на СДВХ. Има обаче проучвания, които насочват към влиянието на определени фактори:

– Последни изследвания показват, че причината може да са дефектни гени. Те карат мозъка да произвежда малко допамин (вещество, което управлява задръжките) и много норадреналин (хормон, който предизвиква възбуда).

– Неправилното хранене също е фактор за развитие на СДВХ. Белтъчините са основен градивен елемент за организма, от тях се изграждат и невротрансмитерите (те служат за пренасяне на нервни импулси между клетките, сред тях са и допаминът и норадреналинът). Ето защо детската диета трябва да е богата на протеини.

– Дефицитът на магнезий и таурин, които са важни за междуклетъчния обмен, също не е за подценяване.

Според английско изследване ученици, които са приемали по 200 мг магнезий на ден в продължение на половин година, значително са подобрили поведението си.

– Разбира се, не на последно място е и ролята на семейството.

Отключването на СДВХ у деца, склонни към неговото развитие, често се случва заради множество дразнители у дома. Например, мама и тате едновременно дават различни указания и това обърква детето.

Вечно работещият телевизор отвлича вниманието на хлапето и то не може да се съсредоточи върху това, с което се занимава. Многото играчки в полезрението му също не му дават възможност да се концентрира.

Как се диагностицира?

За да се постави коректна диагноза, детето трябва да мине през сериозни невропсихологически прегледи и да се установи дали има проблеми с паметта, концентрацията, говора, мисленето, зрителните и слуховите възприятия и др. На основата на получените резултати се съставя програма за индивидуална работа на хлапето с невропсихолог.

Какво може да се направи?

Често докторите предписват на децата със СДВХ медикаменти, които снижават общата мозъчна активност и така успокояват детето и му помагат да се концентрира по-лесно. Дали обаче тези лекарства не носят повече вреди, отколкото ползи – споровете са безкрайни.

Най-безопасна е терапията с невропсихолог, но нейният успех зависи почти изцяло от търпението и желанието на родителите да се занимават вкъщи с хлапето. За да помогнат, мама и тате трябва:

– Да научат детето да играе правилно. Хлапето със СДВХ не трябва да бъде карано да стои кротко, напротив – добре е да му се предлага да се движи. Но тази активност не трябва да е безсмислена, а да е част от различни игри. Заниманията с детето трябва да се редуват – първо нека прави нещо, което изисква концентрация, след това измислете игра с движение и отново му дайте задание, за което е потребно да се съсредоточи.

– Да приберат ненужните играчки.

В полезрението на детето оставете няколко играчки. Най-добре е те да са скрити в кутии или опаковани в хартия. Предложете една от играчките на детето, за да си поиграе. Постепенно добавяйте играчки.

– Да работят съвместно с педагог.

Не е лесно да се намери проявяващ разбиране учител, но е важно да имате такъв на своя страна и да го информирате, че провеждате терапия с детето. Учителят ще трябва да направлява неговата енергия като го кара да раздава тетрадки, да полива цветя, да изтрива дъската и др. Действията трябва да са кратки, да не се откъсва задълго вниманието на детето от уроците и после то пак да се връща към тях.

– Да организират физически занимания. Идеално за детето със СДВХ е да се занимава с бягане, плуване, каране на ски и/или велосипед, дълги разходки. За такива хлапета не са препоръчителни спортове, в които има съревнование. И не забравяйте да взимате предпазни мерки, защото малчуганите със СДВХ не разбират добре кои дейности носят риск.

– Да хвалят често детето. Не пестете добрите думи за хлапето и му обяснявайте точно с какво ги е заслужило.

Не му казвайте просто: „Браво, стегнал си си чантата за училище“, а бъдете обстоятелствени: „Браво, ти си сложил и синия молив, и червения, не си забравил гумичката и острилката, сетил си се да вземеш и резервна химикалка…“

– Да следят за спазване на дневния режим. Добре е денят да е със строго и ясно разпределен режим. И всяко действие трябва да е обяснено максимално подробно на детето. На него трябва да се казва не просто да се приготвя за сън, а че трябва да отиде да се измие: лице, ръце, крака, зъби и т.н., да се преоблече в пижама, да си легне в кревата.

Децата със СДВХ често са с повишена тревожност, затова на тях им действа успокояващо повтаряемостта на познатите събития. Смъкването на напрежението им помага по-лесно да се концентрират.

източници:жуpнaл,фрaмaр

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!