Неизбежна ли е загубата на слуха?

Как би изглеждал светът без звуците? Можем да си представим до някаква степен какво би било да живеем в тъмнина – просто трябва да затворим очите си. Много по-трудно е да се престорим, че не чуваме говор, музика или песента на птичките сутрин, или дори издрънчаването на изпуснатия тиган, както и собственото си „ох“, когато ударим пръста на крака си.

Има и звуци, които предпочитате да не чувате – пулсиращата музика, която пропускат слушалките на спътника ви в метрото, бургията от уличния ремонт пред прозореца на работното ви място, автомобилната аларма, която се включва в два часа сутринта, косачката за трева на съседа, която нарушава мързеливия ви неделен следобед в градината… И все пак не би ли било странно, ако не можехте да ги чувате?

Светът безспорно е толкова шумно място, че относителните тишина и спокойствие (които са важни за общото ни благосъстояние) са рядко и ценно удоволствие. Но с напредването на възрастта светът може да се превърне в по-тихо място, а това е неприятно, ако чуването на важни звуци бъде затруднено – като позвъняването на телефона, плача на внучето или любимите ви моменти от някоя симфония.

Дори леката форма на загуба на слуха може да причини силно притеснение – когато трябва да се напрягате, за да чуете какво казват околните, когато изпускате съществена информация като тази от перона на гарата или когато се чувствате изолирани в определени ситуации, защото не можете да следите разговорите, ако има страничен шум.

Въпреки това загубата на слуха в определена степен неминуемо съпътства процеса на остаряване. Но едно е сигурно – могат да се направят много неща за запазването на това ценно сетиво, както има и много случаи на загуба на слуха, които могат да бъдат лекувани.

ИЗМЕРВАНЕ НА ЗВУКА

Звукът се измерва в децибели – терминът идва от латинската дума за „десет“ и от фамилията на Александър Греъм Бел – изобретателя на телефона – и се съкращава dB. Скалата за измерване на звука трябва да включва голям диапазон от звукови честоти от тиктакането на часовник до двигателите на реактивен самолет – разлика от 200 000 000 000 пъти – затова учените използват логаритмична или „регистърна“ скала, което означава, че всяко увеличение от 10 dB представлява звук, който е десет пъти по-висок. Дали шумът предизвиква загуба на слуха зависи както от честотата му, така и от времето, за което се излагаме на него.

Шумен, шумен свят

В градовете звуците обикновено никога не спират. Шумът от уличното движение ни обгражда отвсякъде, дори вечер, а сирените на линейките, автомобилните и охранителните аларми, строителните машини се чуват непрекъснато. Няма спасение. Това е така, без да споменаваме пронизителните децибели, на които се излагаме за удоволствие – например вградената аудиосистема в автомобила, нощните клубове и рок концертите. Учените са категорични – излагането на прекалено силен шум може да увреди слуха.

Обикновено е нужен дълъг период – между 25 и 30 години, за да се проявят измененията вследствие на високия шум. Но въпреки това непрекъснато нарастващата врява на съвременния живот, особено излагането на силна музика и ползването на преносими музикални плейъри, причинява проблеми със слуха на все повече млади хора.

45-ГОДИШНИ УШИ НА 15-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Увреждането на слуха при днешните младежи е 2,5-3 пъти по-голямо в сравнение с това на родителите и бабите им. Един средностатистически тийнейджър може да има нарушение в слуха, колкото един 45-годишен възрастен. Специалистите предвиждат епидемия от слухови смущения сред съвременните деца.

Но не бива да се пренебрегва порочният кръг, който се създава. Тъй като много хора страдат от изменения на слуха, все повече звуци на обществени места трябва да бъдат увеличени до ниво, което „средностатистическият“ човек да може да чува – например в киното. Колкото по-рано предприемете действия, за да предпазите ушите си, толкова по-добре.

ЕДИН НА ВСЕКИ СЕДЕМ

Тъй като живеем в свят, изпълнен с шумотевица, често не оценяваме стойността на слуха. Много хора са неподготвени за загубата на способността да чуват, докато не се случи нещо, което да насочи вниманието им към проблема – но той засяга приблизително един на всеки седем души и става все по-често срещан с възрастта.

Над един на всеки трима на възраст над 50 години и повече от половината 60-годишни и по-възрастни имат определена степен на увреждане на слуха. Повечето форми на това изменение могат да бъдат предотвратени, лекувани или облекчени – няма нужда да страдате тихомълком. Но тъй като загубата на слуха обикновено се развива постепенно, твърде лесно е да не усетим какво изпускаме. И ако не регистрираме проблем, не можем да се възползваме от възможностите за лечение.

Как чуваме

Звукът се предава по въздуха под формата на вълни от вибрации, които биват улавяни от ушите и преобразувани в електрически импулси. Нервите изпращат тези импулси в мозъка, който разкодира сигналите, за да разпознае звуците. Процесът прилича на начина, по който окото улавя светлината и я превръща в електрически импулси, позволяващи на мозъка да възприема изображения.

Въпреки че улавянето на звуците включва няколко сложни и фини образувания във вътрешното ухо, механизмът е доста ясен. Първо, външното ухо – видимата месеста част – събира и провежда звуковите вълни по ушния канал до тъпанчето. Това е по-важно, отколкото звучи: за разлика от повечето бозайници, ние не можем да променяме позицията на ушите си, за да чуем звуци, които вещаят опасност като шума от приближаващ се хищник. Самото тъпанче – тъпанчевата мембрана на научен език – представлява фина тъкан, която разделя външното от средното ухо и вибрира при „удар“ от звуковите вълни. От другата страна, на тъпанчето, в средното ухо, има три малки костици, наречени слухови костици (чукче, наковалня, стреме), съединени във верига, която свързва тъпанчето и част от ухото, наречена ушен охлюв (кохлеа). Той наподобява охлювна черупка и се състои от спираловидна тръба, пълна с течност. Вибрациите на тъпанчето се усилват от веригата костици и се пренасят през малко „прозорче“ в ушния охлюв.

Средното ухо

Малка тръба, наречена евстахиева, свързва средното ухо с носа и гърлото и така позволява на налягането на въздуха в кухината да остане еднакво с това извън нея. При внезапна промяна във външното налягане, като при кацане на самолет, налягането във вътрешността на ухото често не може да бъде уравновесено достатъчно бързо, което предизвиква болка в ушите при много хора. Това явление е често срещано при малките деца, чиито тръби са по-малки от тези при поотрасналите деца и възрастните.

Прозявката, смученето на бонбон или дъвченето на дъвка помагат за отварянето на тръбата. Поради тази причина стюардите в самолета понякога предлагат бонбони за смучене преди приземяване и чувството за заглъхналост в ухото след полет изчезва с леко, облекчаващо „пукване“.

Евстахиевата тръба пропуска въздух и помага за отвеждането на секрети, които се натрупват в средното ухо, когато има инфекция например. Запушване на евстахиевата тръба при настинка или синузит може да предизвика неприятно чувство на заглъхване, което е присъщо за респираторните инфекции и временно може да приглуши звуците.

Вътрешното ухо

Вибрациите се поемат от течността в ушния охлюв (кохлеата), където се улавят от малки власинкови клетки. Те са над 15 000 на брой и както се подразбира от името им, изграждат фини влакна, наречени власинки. Власинките се движат вследствие на вибрациите и предизвикват електрически сигнали – подобно на натискането на клавишите на електронно пиано. Сигналите се предават по слуховия нерв към мозъка, където се преобразуват в смислена информация под формата на реч, музика или тиктакане на часовник.

Високи ноти, ниски ноти

Различните власинкови клетки реагират на отделни звукови честоти (честотата се определя от броя звукови вибрации, които биват генерирани за една секунда). Високочестотните звуци като най-високите такива на цигулката или сопраното създават повече вибрации за една секунда, отколкото ниските звуци като тези на тубата или баритона.

Власинковите клетки в ушите, които реагират на високочестотните звуци, са крехки – обикновено най-често те се увреждат при шум и са първите, които губим с напредването на годините. Затова хората, страдащи от загуба на слуха, често имат проблеми с чуването на женски и детски гласове, но могат ясно да долавят мъжките. Поради тази причина и младежите чуват високочестотни звуци, които по-възрастните не улавят. Изводът е, че високите звуци са най-вредни за слуха.

ВЛАСИНКОВИ РЕАКЦИИ

Власинките в ушния охлюв могат да откликват и на най-малките вибрации – нужно е да се изместят на разстояние, по-малко от диаметъра на атом, за да произведат сигнал. Те могат да усетят разлика в налягането, по-минимална от една милиардна от нивото на атмосферното налягане. Но вибрациите на силния шум създават много по-висок натиск, който уврежда власинките, като ги огъва твърде много.

Ако власинките са увредени, техните клетки умират и тъй като не могат да бъдат заместени, това може постепенно да доведе до постоянна загуба на слуха. Силният шум засяга и кръвообращението в клетките на власинките, и слуховия нерв, което нарушава тъканта и пречи на клетките да функционират правилно. Скорошни изследвания сочат, че прекаленият шум предизвиква освобождаването на повече свободни радикали – вредни вещества, които се натрупват в клетките вследствие на метаболизма и допринасят за остаряването и отслабването на организма. Това също може да увреди трайно власинковите клетки и слуховия нерв.

Въпрос на равновесие

Вътрешното ухо е много важно и за равновесието ни. Ушните заболявания често предизвикват замаяност и нарушения в баланса, както и загуба на слуха, защото механизмите за контрол на равновесието са съвсем близо до слуховите органи.

Вестибуларният или равновесният орган във вътрешното ухо включва три тръби, изпълнени с течност, наречени полукръгли канали, разположени под прав ъгъл една спрямо друга. Те улавят кръгови движения във всяка посока като отчитат промяната в състоянието на течността, която съдържат. Освен това тази част от вътрешното ухо, известна като преддверие, съдържа малки зрънца, които се разместват при движение на главата и отчитат гравитацията и движението по права линия. Всичко това е сместено в миниатюрна структура, не по-голяма от грахово зърно. Двете вътрешни уши са идентични. Мозъкът усеща несъответствията между сигналите от двете уши и ги възприема като движение. След това изпраща „инструкции“ на очите и ставите да направят компенсиращи корекции, за да ни поддържат в равновесие, така че да не паднем.

КОГАТО МОЗЪКЪТ СЕ ЗАМАЕ

Мозъкът получава сетивна информация и от очите, ставите, кожата, мускулите и гръбначния стълб. Когато всичко функционира правилно, разполагаме с невероятната способност да усещаме посоката, в която гледаме, накъде е горе, дали се движим, обръщаме или стоим изправени и в каква посока се отправяме. Но противоречиви сигнали между отделните части на системата буквално могат да замаят мозъка ни. Това се случва при морска болест или когато е налице проблем във вътрешното ухо.

РОК КОНЦЕРТ В КОЛАТА?

Знаете ли, че някои от съвременните автомобилни стереосистеми могат да възпроизведат по-силен звук, отколкото колоните за цял стадион за концерт на „Бийтълс“ или „Ролинг Стоунс“ през шестдесетте години на миналия век?

Странен шум

Ако ушите ни са предназначени да улавят и разпознават звуци, защо тогава шумът е толкова вреден? Нали ушите обезпечават чувствителността на шум? Не съвсем. Те са еволюирали, за да улавят биологични звуци, а не рев на двигатели и данданията от електрическите усилватели. Нашите далечни прадеди е трябвало да чуват относително ниски звуци като приближаването на диво животно, което може да бъде улов или заплаха. Най-силният звук вероятно е бил от случайна гръмотевица, а дори редките високодецибелни шумове са били разделяни от дълги периоди на относителна тишина.

МЛАДЕЖКИ БАНДИ „СЕ ЧУПЯТ С ПИСЪК“

Разработено е устройство, чиято цел е да разпръсква хулигански банди на младежи, основано на способността на младите да чуват по-високи честоти от възрастните. „Комарът“ е звуков уред, действащ чрез издаване на изключително дразнещ шум, който възрастните не могат да доловят. Пронизителният ултразвуков тон е безвреден, но непоносим и интензивността му се засилва с всяка секунда. Обикновено само тези под 25 години усещат пълния ефект – за по-възрастните това е просто лек, бръмчащ звук.

Устройството има обхват от 15-20 м и успешно е разпръсквало сборища на младежи в различни ситуации. Затова някои полицейски управления инвестират в него като средство срещу нарастващия вандализъм, антисоциално поведение и криминални посегателства (въпреки че има призив за възбрана от групи за защита на гражданските права, твърдящи, че устройството се използва безразборно срещу всички млади хора, включително бебетата).

Междувременно един предприемчив младеж е превърнал звука в мелодия за мобилен телефон, така че тийнейджърите могат да чуват кога звънят телефоните им, без възрастните (като учители или родители) да разберат.

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ЗАГУБАТА НА СЛУХА?

Повечето специалисти считат, че възрастовосвързаната загуба на слуха, позната като пресбиакузис, до определена степен е неизбежна. Но изследвания сред едно суданско племе – мабаан, което живее в тиха естествена среда – показват, че те имат много по-добър слух от западняците. Наистина, дори по-възрастните членове на племето чуват по-добре от 20-годишните, които живият в индустриализираните общества. Освен това след членовете на племето съществува съвсем малка разлика между слуха на младите и на възрастните.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!