Пикочният мехур е нещо като съд за натрупване на урината, която периодично се извежда от организма през пикочния канал. Вместимостта му е средно до 500 см³. При жените зад пикочния мехур се намират матката и вла­галището, при мъжете — крайният отдел на семеизвеждащите канали.

Пикочният мехур се състои от дъно, връх и тяло. Дъ­ното му се задържа чрез свръзки в кухината на малкия таз.

Една от главните обвивки на пикочния мехур е мускул­ната, състояща се от три слоя. При вътрешното отвърстие на пикочния канал мускулната обвивка образува пръстен – сфинктер на пикочния мехур, благодарение на който урината се задържа в пикочния мехур и не се излива самопроизволно.

Извеждането на урината става по следния начин: образуваната в бъбреците урина, преминавайки през бъбреч­ните легенчета, се насочва към уретерите, които чрез пе­рне талтични свивания постепенно, на капки, я придвижват в пикочния мехур. Напълвайки се постепенно, той се раз­тяга. Урината не може да слезе в пикочния канал, тъй като па пътя й има два сфинктера: вътрешният непроизволен сфинктер и външният произволен сфинктер на пикочния канал.

С напълването на пикочния мехур и разтягането на сте­ните му се появява чувство, характеризирано като позив за уриниране. Това става поради раздразване на нервните окон­чания, намиращи се в стените на пикочния мехур. Импулси­те достигат гръбначния мозък (където се намира непрои­зволният център на пикочоотделянето) и горните корови центрове, регулиращи произволното уриноотделяне. От те­зи центрове постъпва сигнал за отпускане на произволния сфинктер, в резултат на което се осъществява уринирането.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!