Признайте си с ръка на сърце­то – колко пъти досега сте послъгвали? Защото е вярно, че малките неистини често спасяват отношенията ни и понякога правят ежедневието по-приятно.

Хайде да си го кажем честно!

Кой би искал да чува само истината и нищо друго освен истината? Ако съпругът не ха­ресва скъпите нови обувки на половинката си, по-добре хич да не го споменава, а да й каже нещо приятно, макар да не е истина. Колежката си е боядисала косата, само че явно го е направила сама и с евтина боя. Е, как да й кажем, че изглежда ужасно?! Когато видим, че новото гадже на приятелката или приятеля ни е голяма трагедия, няма нужда да изричаме „откритието“. И без това в този момент няма да ни повярва. Ето, това са ис­тини, които никой не иска да чуе.

Лъжата е необходима

Социалните психолози смятат, че никоя връз­ка няма да издържи на постоянно казване на истината. И слава Богу, че никой не прави така. Изчислено е, че в един десетминутен разговор средно лъжем два до три пъти. Ня­кои лъжат, за да избегнат разправии, други, за да си улеснят живота с партньора, да станат по-интересни пред другите или просто от мързел. Всъщност зад повече от половината лъжи се крият добри намерения.

Лъжата се научава

За лъжата е необходима известна практика. Децата до четири години не могат да лъжат. Липсва им необходимата вътрешна зрялост – за да могат да премълчат или да извъртят истината, те трябва да разбират какво при­чиняват думите. Казано простичко – малката ви дъщеря не намира нищо лошо в това да се захласне от смях, като види как е облечена баба й. И никой не й се сърди, разбира се. Но ако го направи след десетина години, няма да й се размине лесно.

Нищо чудно, че с възрастта започваме да лъжем все повече. Специалистите наричат това социална интелигентност. Можем да го наречем и житейски опит. Когато една жена знае, че мъжът на мечтите й, с когото току-що се е запознала, е начетен и с разностранни интереси, естествено, няма да си признае, че страшно харесва турските сериали, нали? Понякога се залъгваме сами, за да не страда самочувствието ни. Казваме си например – той/тя ме напусна, но всъщност беше с от­вратителен характер. Или ако ни съкратят, се утешаваме – и без това щях да напусна.

Лъжите спасяват любовта

В любовта се лъже особено много. Мъже те твърдят, че не поглеждат други жени, съпругите им след години брак се кълнат, че ги обичат както първия ден. Или че неговите подаръци за рождения й ден са прекрасни, въпреки че цветът на блузата е направо ужасен. Да не говорим колко лъжи са изречени за оргазмите! Но това са лъжи от любов. Докато мъжете прекаляват с хвалбите си по отношение на кариера, успехи, благосъстояние, же­ните обичат да правят ком­плименти, да ласкаят. Когато се касае за тях самите, най-често лъжите са във връзка с възрастта и теглото. Разбира се, при покупка на облекло или обувки често се казва, че са взети намалени, на разпро­дажба, а то не е така…

Но лъжите могат и да унищожават

Да не забравяме обаче, че из­мамата и предателството също са лъжи, и то не онези малки и безобидни, които сме свик­нали да изричаме. Те могат да ни забият нож в сърцето. Не можем да простим на интри­ганта, който ни клевети пред началника, или на приятелка­та- предателка, която разказва на всички нашите най-интим­ни тайни – и на всичко отго­ре те го правят за собствена изгода. С право всички се от­вращаваме от тези уродливи варианти на лъжата.

Може би си мислите, че вие изобщо не лъжете

Все пак помислете си добре дали е вярно. Звъни досадната съседка, за да дойде на кафе. И вие какво правите? Естествено, обяснявате, че тъкмо излиза­те по работа. По телефона се обажда леля ви – за роднин­ски клюки и куп глупости. Извинявате се, че на врата­та се звъни, нали? Детето на приятелите ви нарочно ръси парчетата от тортата на пода в хола ви. Ще им кажете ли, че хлапето е ужасно невъзпита­но? Не, разбира се. Приятел­ството понася много. Обаче! Все пак не всичко – граница трябва да има.