Отрова в чинията – истината за трансмазнините

След десетилетия сатанизиране на животинските мазнини се оказва, че те не са вредни, ако се ядат с мярка

Дори сланината е полезна, ако е резен-два, и то само понякога.

Но има мазнини, които са вредни дори в нищожна доза веднъж годишно – трансмазнините. Наричат ги и хидрогенирани растителни масла. И човек си казва: Щом са растителни, значи са полезни.

Това са течни, но обработени, за да се втвърдят, мазнини. Приготвена с тях храна е с удължена трайност. Тъкмо те причиняват сърдечни болести и затлъстяване, улесняват диабета и сенилността.

Затова тук-там по света им слагат праг или ги забраняват.

„Няма безопасно ниво на съдържанието им в храните. Колкото по-малко са, толкова по-добре – казва експертът Георги Балджиев. -У нас, а и в ЕС няма норми за минимални и максимални дози от тях. Агенцията за храните няма правомощия да забранява или да следи за ограничаване на трансмазнините.“

Забраната им поиска през февруари сдружението „Зелени инициативи“ с отворено писмо до здравното министерство. То изтъкна, че някои страни вече въведоха задължение да пише на етикета дали и колко такива мазни се съдържат в храната. (Кои страни ги забраниха – виж карето за маргарина.) През 2009-2010 г. Европарламентът бе много близо да въведе изрично предупреждение за наличието им на етикетите подобно на зловещия надпис на кутиите цигари.

Но концерните за храни блокираха това решение. Corporate Europe Observator обяви, че за тази цел те са похарчили 1 млрд. евро за рекламни кампании, вечери с политици и други форми на лобиране. През март българската евродепутатка Антония Първанова се обяви за тотална забрана в ЕС на трансмазнините.

За 10 г. САЩ отчитат двоен спад на трансмазнините в кръвта на възрастното население. Това предотвратява хиляди инфаркти и смъртни случаи, обяви тамошното Управление за контрол на храните и лекарствата. Според него има данни, че консумацията на трансмазнини увеличава „лошия“ холестерол (липопротеини с ниска плътност (LDL) и намалява „добрия“. LDL се трупа в артериите и образува плаки. Те вдигат риска за атеросклероза, за инфаркт и инсулт. Но според медиците тези мазнини вдигат риска и за други болести, най-вече рак.

Здравната информация за трансмазнините се трупа и все повече производители доброволно се отказват да ги използват, каза Балджиев.

Например веригите „Теско“ и „Марк и Спенсър“ въведоха първо в Англия, после и в своите магазини в ЕС т. нар. светофар.

И у нас това е доброволно, но търговските вериги няма да го обсъждат, за да не се изтълкува като съгласуване^ каза пред в. „Труд“ Йордан Матеев, шеф на асоциация, в която членуват „Лидл“, „Кауфланд“, „Метро“, „Била“ и други.

„Светофарът“ влезе в дневния ред на Европарламента и за 2014 г., но пак загуби битката. Това стана с помощ и от България. Тя бе сред страните, които гласуваха против трицветната система. Земеделският министър Димитър Греков изрази съмнения срещу нея неизвестно въз основа на какви проучвания или дискусии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!