Вече никой не смята, че консултацията с психолог, психиатър или психоанали­тик е предназначена за „луди­те“. Живеем в сложен, шумен свят, изтъкан от многостран­ни връзки и зависимости, но когато изпаднем „в дупка“, най-често се затваряме в себе си, докато кризата премине. А помощта може да се окаже наблизо.

Целта – поддържане на добро самочувствие

Без добро самочувствие жи­вотът изглежда болезнен и дори неразбираем. То изра­зява чувството за собствената стойност и самоуважението, които са важни за лична и со­циална хармония. Самочувствието е най-ва­жната човешка потребност, на която се градят здравето и щастието. То е оръжието на нашата свобода и на пси­хологическата ни автономия. Освен това ни позволява да преодоляваме житейските несгоди, да овладяваме стреса и да придобиваме увереност в собствените сили. Изследванията, направени в последните десетилетия, ясно показват, че хората с нормално, тоест добро самочувствие, са и физически по-издръжли­ви, по-спокойни, по-смели и по-безразлични към чуждите оценки.

Самочувствието се гради вър­ху три „колони“:

• Любов към себе си

Обществото налага стан­дартни критерии за това кое е стойностно и кое не в човеш­ката личност. Но човек трябва да се обича въпреки своите недостатъци и ограничени възможности, да съумява да се изправи на крака след не­избежните в живота провали. Тази „самолюбов“ започва да се гради в детството, впослед­ствие отношенията ни с дру­гите могат да я нарушат или подсилят.

• Амбиции

Увереността в собствените сили ни позволява да правим проекти, да ги защитаваме и довеждаме до успех. Поло­жителният поглед към себе си е вътрешна сила, която ни насърчава да вървим напред въпреки трудностите и враж­дебността. Но позитивността не е постоянна величина – тя зависи от нашето настроение, от обстоятелствата, повлиява се от плановете, които наши­те родители са имали за нас, както и от самооценката ни. Амбициите ни се превръщат в огледало на очакванията на близките ни.

• Вяра в себе си

Тя е свързана с високата самооценка на собствените спо­собности и с личния кураж по отношение на нови, непознати житейски ситуации. Ние се доверяваме на себе си, защо­то знаем как да се справим и затова не се страхуваме от провал или от критиките на другите. Пристъпването към действие идва естествено и без излишен стрес.

Прочистване на егото

За да се реши човек да навлезе в интимната си същност, се изискват смелост и воля. Това, което научаваме за себе си при психоанализата, невинаги е приятно. Изисква се готов­ност за разбиране, за прие­мане на собствените болки, недостатъци и грешки, реши­мост за едно голямо прочист­ване на егото. От тези изпита­ния човек излиза по-отворен към света, по-толерантен към другите, по-цялостен. Мно­го малко хора са способни да проведат тази дълга и болез­нена работа със себе си, която в много случаи се състои в приемане на неприемливото, в откъсване от това, което сме смятали за основа на нашата стабилност.

Когато се почувстваме готови за това, изниква важният въ­прос – към кого да се обърнем? Към психолог, психиатър или психоаналитик?

Специалистите на душата

Психологътне е лекар. Той се стреми да разбере ролята на умствените процеси в ин­дивидуалното и обществено поведение, в междулично­стните отношения. Неговите познания се прилагат в оценка и третиране на проблеми с психическото здраве.

• Психиатърът е лекар, койтоизучава и лекува пси­хичните отклонения. Той използва главно два метода: психотерапията и лечението с психотропни лекарства, които позволяват да бъдат овладени различните симптоми.
• Психоаналитикът не е задължен да има специално определено образование, но в най-честия случай е пси­холог, който задължително е преминал лично през пси­хоанализа.
• Психотерапевтът също обикновено е психиатър или психолог, но и той като пси­хоаналитикът всъщност няма нужда от специална диплома, за да практикува психотера­пията, която представлява сбор от техники, предназна­чени да разрешат психологи­ческите проблеми на хората. Общото в тези методи е пре­кият контакт между терапевта и пациента под формата на разговор.

Методи и терапии

• Поведенческа терапия

При нея се прилагат принци­пите на бихейвиоризма – тя се занимава само с поведенчески факти, които могат да бъдат наблюдавани и контролира­ни. Този метод е строго нау­чен. Той не се интересува от миналото на пациента, а от поведението му в настоящето. Нашите социални навици са плод на това, което сме научили в живота, и могат да се променят безкрайно много. Целта на поведенческата терапия е да адаптира мар­гиналните типове поведение към социалните и моралните норми в обществото.

• Транзакционен анализ

Две основни понятия са в основата му – със­тоянията на аз-а и транзакциите. Аз-ът се състои от три компонента:

• Родителят, който представлява семейното възпитание
• Възрастният човек, който пригажда мисле­нето си към околната среда
• Детето, което представлява усещанията, произтичащи от ранните ни години. Транзакциите са отношенията между от­делните компоненти на аз-а на един човек с компонентите на аз-а на друг човек. Пробле­ми могат да възникнат при разминавания в нивата на комуникация, например между възрастния човек и детето. Транзакционният анализ помага на хората да изразяват чувствата си, да осъзнаят своето съществуване.

Психоанализа

Тозитерапевтичен метод изисква продължи­телна работа върху себе си, в която психотерапевтът играе ключова работа. Той изслушва това, което казва на глас пациентът, за да „чуе“ какво казва подсъзнанието му. Класическата психоанализа изисква един диван, един психоаналитик, застанал извън полезрението на пациента, и класически правила (като например насърчаването на пациента да казва свободно това, което му минава през главата, редовна периодичност на сеансите и т.н.).

Групова психоанализа

Тя се основава на фройдисткото учение за феномена на групата и прилага същите прин­ципи като индивидуалната психоанализа.

Разглежда отношенията между отделни членове на групата и между тях и лидера. Психоаналитикът търси ключовите механизми вътрешнопсихичните конфликти. Разкрива нето им пред групата помага за освобождава от тревожността и за разкрепостяване психическата енергия.

Трансфер и коншратрансфер

Този метод позволява на психоаналитика „премине“ през живота на пациента и да помогне за намирането на нов смисъл на съществуванието. Трансферът е преносът чувства от страна на пациента към терапевта. Терапевтът задава много въпроси и говори малко за себе си – затова пациентът започва да фантазира какъв е терапевтът като човешко същество. Това е трансферът. Поради малко информация пациентът винаги напълва тези фантазии с информация от собствения жизнен опит в подобни интимни отношения (предимно с близките – майка или баща). Контратрансферът (пренос на чувства от терапевта към пациента) трябва да стане достатъчно осъзнат от терапевта. Защото ако той изпитва към своя пациент много силни чувства (силен негативизъм или привързаност), т.е. ако е на лице силен контратрансфер, то би трябвало терапевтът първо да се справи със своите несъзнателни проблеми (чрез супервизия).

Осъзнаване и промяна

В хода на психоанализата пациентът осъзнава многобройни свои фантазии, главно чрез трансфера и контратрансфера. Това ново разбиране за собствената личност може да сложи край на терапията, но всъщност анализ никога не престава – тя навлиза в обичайните процеси на размисъл при всяка срещната вътрешна или външна трудност. Психоанализата е дълго пътуване, от  коеточовек се връща променен. Тя е само началото на едно себепознание, продължава цял живот. Този метод насърчава човека се развива, но и да помага на околните да се развиват.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!