Една от загадките на човешката анатомия е перисталтичното движение. То се извършва в храносмила­телната, кръвоносната и отделителната системи под формата на последователни вълнообразни движения, които придвижват напред това, което се съдържа в тях.

Перисталтичното движение се осъществява чрез пос­ледователни контракции и отпускания на нервите и мускулите. То е неволево и напълно автоматично. Ефективността на това движение логично ще зависи до голяма степен от тонуса и здравословното състояние на нервите и мускулите на съответните системи в организма.

Органичната оксалова киселина е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и сти­мулиране на перисталтиката. Ясно е, че всяко движе­ние на тялото зависи от това дали в дадените тъкани или клетки има живот. Животът е активен, магнетичен. В смъртта и мъртвата материя няма действие и това се от­нася с пълна сила и за клетките и тъканите в организма.

Ако важни органи от храносмилателната и отдели­телната система остареят или умрат, ефективността на техните функции естествено се накърнява. Подобно състояние може да се предизвика най-вече от липсата на живи атоми в храната, достигаща до съответните клетки и тъкани. Живата храна е храна, съдържаща жизнени, органични атоми и ензими, които се откриват единствено в суровите продукти.

В предишните глави вече дискутирахме въпроса с качествата на органичните и неорганични атоми в хра­ните. Във връзка с оксаловата киселина е важно отно­во да отделим внимание на този проблем. Когато хра­ната е сурова, независимо дали е твърда или под фор мата на сокове, всеки атом в нея е жизнен и органичен и изпълнен с ензими. Поради това оксаловата киселина в суровите зеленчуци и техните сокове е органична и като такава тя не само е полезна, но и от съществено значение за физиологичните функции на тялото.

За разлика от нея оксаловата киселина, съдържа­щата се в сготвената или преработена храна, е мъртва или неорганична, което автоматично я пра­ви вредна за човека. Тази киселина има свойството да влиза бързо в съединения с калция. Ако и двете веще­ства са органични, резултат от това съединение е по­лезна и конструктивна комбинация, като киселината спомага за разграждане на калция и в същото време стимулира перисталтичните функции на тялото.

Когато чрез кулинарна или друга обработка на хра­ната оксаловата киселина се превърне в неорганична, тя се съединява с калция от същата храна и по то­зи начин настъпва нарушаване на хранителната стойност и на двете съставки. Като следствие от то­ва може да се наблюдава недостиг на калций в организ­ма, което, от своя страна, води до разрушаване на кос­тите. Поради тази причина аз никога не ям готвен или консервиран спанак.

Що се отнася до самата оксалова киселина, в своята неорганична форма тя се натрупва под формата на кристали в бъбреците.

Заслужава да се отбележи, че минералите в храната ни, като например желязото, често не могат да бъдат напълно усвоени от организма, ако се намират в неор­ганично състояние поради термична обработка. В съ­щото време желязото, съдържащо се в суровия спанак, може да бъде асимилирано напълно.

От казаното дотук можем да заключим, че в органи­чен вид оксаловата киселина е жизнено важна за здравословното ни състояние, но само я приемаме чрез сурови и пресни зеленчукови сокове ежедневно.

Най-големи количества оксалова киселина се съдър­жат в пресния-суров спанак, в къдравото зеле (чард), листата на цвеклото, ряпата, синапа и зелето.