Повишено съдържание на масти в кръвта

Оплаквания

Ако в кръвта се съдържат повече холестерин и триглицериди от нормалното, това не предиз­виква оплаквания. На тези мастни вещества се обръща внимание само при съответни изслед­вания на кръвта.

Болшинството от изследователите на хране­нето застъпват мнението, че повишеното холестериново ниво допринася за възникване на артериосклероза и така обуславя заболявания като сърдечен инфаркт, сърдечна слабост и др. Спорно е, разбира се, дали едно снижение на холестериновото ниво действително повлиява благоприятно съдовите заболявания. Дали триглицеридите играят роля при възник­ването на артериосклерозата, не е доказано. Практически това означава, че повишените стойности на триглицеридите не трябва да бу­дят безпокойство. Разбира се, ако в кръвта има екстремно много триглицериди, може да се увреди задстомашната жлеза.

Причини

Холестеринът в организма произхожда от две места: организмът го произвежда сам в черния дроб; приемаме го с животинската храна. Богата на мазнини храна, по-голяма консумация на алкохол, чернодробни заболявания, заболява­ния на щитовидната жлеза и бъбреците или диа­бет могат да повишат холестериновото ниво в кръвта. Това Приетите с храната мазнини са практически не­разтворими в кръвта. За това има специален транспортен механизъм. Различните масти (хо­лестерин, триглицериди, фосфолипиди, свобод­ни мастни киселини) се „залавят“ към определе­ни за тази цел белтъци, наричани на специализи­ран език липопротеини.

Медиците са установили, че има различни видо­ве липопротеини, които играят различна роля при вкалцяването на артериите:

„Добри“ липопротеини, които вероятно пред­пазват от артериосклероза, са липопротеините с висока плътност (HDL = high density lipoproteins). Множество изследвания са показа­ли, че коронарни заболявания като например ан­гина пекторис настъпват наполовина по-рядко, когато стойностите на липопротеините с ви­сока плътност Нарастват от 30 mg/dl на 60 mg/dl.

„Лоши“, с предполагаемо увреждащо кръвонос­ните съдове действие, са липопротеините с ниска плътност (LDL = low density lipoproteins). Това означава, че високите стойности на липоп­ротеините с ниска плътност повишават веро­ятността от възникването на артериосклеро­за. Около две трети от всички масти в кръвта се транспортират под формата на липопротеини с ниска плътност, докато делът на тези с висока плътност е едва 20 до 25%.

Риск от заболяване

Почти Всеки четвърти възрастен има повише­но ниво на холестерин. Който се храни богато с месо и мазнини, е особено застрашен. Вегетари­анците имат повишено холестериново ниво относително по-рядко от месоядните.

Възможни последици и усложнения

Продължително повишените холестеринови нива ускоряват артериосклерозата и намаля­ват очакваната продължителност на живота.

Стойности на холестерина

Списанието на американските лекари (JAMA) препоръчва да се считат за нормални следни­те холестеринови стойности:

• Възрастни до 29 години – до 200 mg/dl
• Възрастни от 30 до 39 години – до 225 mg/dl
• Възрастни от 40 до 49 години – до 245 mg/dl
• Възрастни над 50 години – до 265 mg/dl

Който не надхвърля тези стойности, няма нужда да се притеснява за своето холестери­ново ниво.

Профилактика

И между експертите е спорно, колко високо трябва да е „здравословното“ холестериново ниво.

Американското дружество за сърдечно-съдови заболявания препоръчва от 1988 година по-строга и комплицирана схема:

• възрастните след 20-ата година трябва най-малко на всеки пет години да определят свое­то ниво на холестерин
• холестериновите нива до 200 mg/dl са безо­пасни
• при стойности над 200 mg/dl би трябвало в разстояние на няколко седмици холестерино- вото ниво да се изследва отново, за да се из­ключи лабораторна грешка
• ако изследването покаже стойности между 200 mg/dl и 239 mg/dl и няма никакви признаци за заболяване на сърдечния мускул (като напр. ангина пекторис) или са налице по-малко от два рискови фактора като пушене, диабет, ви­соко кръвно налягане, наднормено тегло или мъжки пол, е достатъчно в разстояние на ед­на година да се направят контролни изследвания и да се премине към по-здравословно хра­нене
• ако има признаци за заболяване на сърдечния мускул, налице са повече от два рискови фак­тора или холестериновото ниво е над 240, би трябвало при изследване на кръвта да се опре­делят точно всички липопротеини. Ако се про­явят липопротеини с ниска плътност над 160 или такива с висока плътност под 35, би тряб­вало да се промени начинът на хранене.

Необходимост от лекарска помощ

Високото холестериново ниво най-често се от­крива „случайно“. Възрастните над 20 години би трябвало поне веднъж на пет години да си опре­делят холестериновото ниво.

Самолечение

• да се преустанови пушенето
• двигателна активност. Така се повишават стойностите на липопротеините с висока плътност, които представляват защита сре­щу артериосклерозата
• балансирано хранене
• Има сведения, че с промяна начина на хранене, ако все още не са калцирани, холестериновите от­лагания по стените на артериите могат да пре­търпят обратно развитие. Това би означавало, че процесът на артериосклерозата би могъл да
• бъде спрян до към 60-та – 70-та година от жи­вота или най-малкото да бъде забавен.

Лечение

Пазете се от фалшиви диагнози

За да се установи, че стойностите на холесте­рина са наистина повишени, би трябвало да се проведат поне три изследвания на кръвта в раз­стояние от една до три седмици. В САЩ е уста­новено, че поради неточни определящи методи повече от половината от всички съобщени стойности са били погрешни. 12 до 16 часа преди изследването на холестериновото ниво би трябвало да не се яде нищо, а вечерта да не се пие алкохол.

Стойности на холестерина при бременност в последната трета на бременността холесте­риновото ниво нормално се покачва около 35 процента независимо от всяка диета. Това е естествен процес в организма.

Лечение без медикаменти Ако повишеното съдържание на мазнини е обусловено от прекомерна консумация на алкохол, лошо регулиран диабет, заболяване на черния дроб или бъбреците, състоянието се нормали­зира от само себе си след лечението на тези бо­лести. При повишени стойности на холестери­на, които не са предизвикани от заболяване, най- важното е да се променят навиците за хранене

Четири до шест седмици след основната промя­на, както и след още три месеца, би трябвало да се изследва холестериновото ниво. Ако стой­ностите са в рамките на разрешеното, контрол следва да се осъщест­вява на всеки три месеца през първата година, а след това на всеки шест месеца.

Лечение с медикаменти

Медикаментите не могат да заменят промяна­та в начина на хранене. Да се понижат стойнос­тите на мастите в кръвта с медикаменти е це­лесъобразно само ако:

• промяната в начина на хранене след половин година не се окаже успешна и например наруше­нията в кръвообращението вече причиняват оплаквания
• въпреки промяната в храненето стойностите останат силно повишени и се прибавят риско­ви фактори

Хранене при твърде високи стойности на холестерина

Добра храна

• храна, богата на баластни вещества: пълно- зърнести житни растения, плодове и зелен­чуци (с изключение на „лошите“).
• обезмаслено мляко, мътеница, обезмаслена извара, обезмаслено кисело мляко, обезмас­лено сирене.
• нетлъсто месо, нетлъст колбас, пиле, не- тлъста риба, като е по-добре месото, риба­та и пилето да се варят, а не да се пържат или пекат.
• яйчен белтък; максимум два жълтъка на сед­мица
• растителни мазнини с високо съдържание на прости и сложни ненаситени мастни кисели­ни: слънчогледово масло, царевично масло, зехтин, соево масло, олио от тиквено семе, диетичен маргарин; лека майонеза.
• всички сортове хляб, брашна, ориз, картофи, тестени изделия с ниско съдържание на заро­диши, царевица, булгур, овесени ядки.
• подправки и мерудия, горчица, кетчуп.
• чай, кафе, минерална вода, плодови и зеленчу­кови сокове, малки количества алкохол.

Лоша храна

• авокадо, кокосови орехи и маслини; готово приготвени зеленчуци.
• пълномаслено мляко, бита сметана (каймак), плодово мляко, сметана, пълномаслена изва­ра, мазно сирене, всички готови ястия от из­вара, готови какаови и ванилиеви млека.
• месо с тлъстини, тлъст колбас, тлъсти птици, тлъсти риби (напр. риба тон, шаран, сьомга), вътрешности.
• повече от два жълтъка на седмица (внима­ние: много ястия съдържат яйчен жълтък, напр. сладкиши, палачинки).
• животински мазнини: мас, масло в големи ко­личества, гъша мас, кокосово масло, палмо­во маслово, фъстъчено масло, майонеза с ви­соко съдържание на мазнини и жълтъци.
• печени тестени изделия и гарнитури с висо­ко съдържание на яйца и мазнини.
• готови сосове с подправки, салатни сосове.
• кафе със сметана (каймак) или кондензирано мляко, алкохол в големи количества.

Действието на лекарствата върху нивото на холестерина се проявява едва след дни или сед­мици. Ако най-късно след три месеца такова не бъде измерено, лекарят би трябвало да ви изпи­ше друго лекарство. Тези медикаменти правят това, което трябва: снижават нивото на мастите и с това в някои случаи риска от смърто­носни заболявания на сърцето. Дали въпреки всичко очакваната продължителност на живо­та се повишава, е спорно. Всички тези медика­менти имат странични действия, така че при определени обстоятелства увеличават поява­та на други заболявания и с това се прекратява полезното действие върху сърцето и кръвооб­ращението.

Една американска медицинска комисия е изслед­вала достъпните медикаменти според тяхната полза и риск и е стигнала до следния извод: при всички други медикаменти с изключение на „пре­поръчителните“ досега няма убедително дока­зателство за тяхното терапевтично дей­ствие.

Препоръчителни лекарства за снижаване на повишените стойности на мазнините в кръвта – Colestyramin – Quantalan; Colestipol – Cholestabyl; Nikotinsaeure – Niconacid.

Ограничения: Малко пациенти съумяват да приемат лошите на вкус прахове Cholestabyl и Quantalan в такова количество, каквото е не­обходимо. Niconacid би трябвало да се прилага при пациенти с диабет, подагра или черно­дробни увреждания само с голямо внимание.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!