Потентност, любов и норми за се+суално поведение

Сексуалност – мисълта за нея може да събуди спомени и радостно очакване за наслада, удовол­ствие и чувственост. За някои хора това е ми­молетната тръпка на забраненото, фантазира­ното, но неизвършеното. Много други свърз­ват със сексуалността представата за раждане на деца, желани или нежелани. Но все пак сексу­алността и размножаването са две различни не­ща. Още едно доказателство, че възпроизвод­ството на човека не зависи от сексуалността, е изкуственото оплождане. Ако удоволствието е само „приятно допълнение“, дарено ни в миго­вете на размножаване, нямаше да съществуват други възможности за сексуално задоволяване, освен половия акт – и все пак многообразието на любовната игра е безгранично. Сексуалност­та дава възможност на хората да се задоволя­ват взаимно или сами себе си. По този начин те се освобождават от физическото и душевно на­прежение, натрупвано в извънсексуалния жи­вот. Те отново се зареждат с енергия. При то­ва не е решаващо дали сексуалността се изживя­ва като самозадоволяване или като „полово сно­шение“, дали тя е облечена в одеждите на „любовта“, дали се осъществява между хора с раз­личен или еднакъв пол или по какъв начин се прак­тикува. Същественото е човекът да се открие за собствените си усещания и за усещанията на партньора, респективно партньорката. Неогра­ничени са възможностите за практикуване на сексуалността – когато сме сами, когато сме двама, когато сме повече. Във всички хора са за­ложени всички видове сексуални игри и потреб­ности. Всеки човек може да изживява отделни­те части на този спектър. Това, което се из­ключва, се определя по същество от религията, културата и възпитанието. Всяка култура отрежда какво в сексуалния живот е разрешено и какво забранено, какво е добро и какво лошо, твърде много или твърде малко, нормално или ненормално.

Норми за сексуално поведение

Тези правила не се отнасят за половото здраве или болести. „Добро“ и „лошо“ са определения, които подсказват какво предписват съответните религии или нравствени авторитети. „Нормално“ и „ненормално“ са статични поня­тия. Те изразяват какво мислят или вършат мнозинството от хората в дадена културна общност. Когато при анкетиране повечето от американските жени посочват, че не могат да достигнат до оргазъм, това е „нормално“, неза­висимо от чувствата и усещанията на жените. При положение, че по-голямата част от мъжете и жените от западната културна общност из­ползват устата и езика, за да се възбуждат вза­имно, това е „нормално“ – все едно каква е позицията на църквата. Определенията „позволено“ и „забранено“ разкриват какво разпорежда зако­нодателят.

Винаги е имало и социално-политически подбу­ди за регламентиране на сексуалността. Квали­фикацията „правилно“ и „грешно“ създава чув­ство за вина и страх: несигурните хора са лесна плячка за контролиране и дирижиране. Особено когато тяхното добро държание се възнаграждава с чувството за сигурност и защитеност в „обществото на нормалните“.

Само преди половин век заради влечението си към същия пол хомосексуалистите са били под­лагани на унищожение в концентрационни лаге­ри. Днес в движението си за легализиране хомосексуалистите от двата пола се борят за пра­вото свободно да определят своята сексуал­ност. Но в привидно разкрепостеното ни общество все още е твърде незначителна толе­рантността спрямо тези, които искат да жи­веят различно от другите. Междувременно в Дания и Холандия партньорството между лица с еднакъв пол вече в значителна степен е равно­поставено с това между разнополовите инди­види.

Потиснатата сексуалност може да навреди на здравето. Нарастващият сексуален страх и раз­пространената импотентност се коренят във вековното угнетяване на сексуалността. От­чуждението от собственото тяло е стигнало дотам, че много хора не могат да се оправят без „инструменти“ и заместители като порногра­фия, стриптийз, пийп-шоу. Отчуждението от собствените чувства и закърнялата способ­ност да се изграждат отношения с хората тлас­ка други към проституция. В обществото, в ко­ето всичко може да се купи, процъфтява търго­вията със „стоката“ секс.

Избор на партньор

Още през ранното детство в съжителството с другите се оформя моделът на личните сексу­ални предпочитания: миризмата на дядо, гъде­лът от косата на мама, меката кожа на леля, очи­те на съседското дете при интимна игра. Тези чувствени впечатления очертават сексуалните потребности на индивида и се запечатват в подсъзнанието му – обикновено той не подози­ра за копнежа си по тях. Впоследствие те се про­явяват отново, за да се превърнат в сексуална страст, когато в зряла възраст той срещне чо­век, притежаващ тези качества. Ако този човек освен това споделя неговите сексуални потреб­ности, възниква ощастливяваща сексуалност. Сексуалното отношение на родителите един към друг определя избора на партньор на техни­те деца. Ако половият живот на родителите е удовлетворяващ, то и детето има изгледи за пълноценен сексуален живот. Ако обаче е лош, подрастващият човек ще изразходи много енер­гия, за да се стабилизира в сексуален план.

Днес отношенията на децата с родителите са в значителна степен ограничени. Те се изразя­ват много повече в едно безпрепятствено функциониране, отколкото в интимност. В ре­зултат на това огромно влияние придобиват лансираните от развлекателната индустрия сексидоли. Тези миражи на сексуално съвършенс­тво пораждат желания, които се наслояват вър­ху собствените сексуални потребности. Така остава чувството за неудовлетвореност и не- щастност дори когато тези желания се изпъл­няват. Защото изконните потребности оста­ват незадоволени. Може би тъкмо това са коре­ните на дълбоката сексуална неудовлетворе­ност в наши дни.

Не винаги е просто и лесно да откриеш собстве­ните си потребности – някои от тях остават скрити в подсъзнанието. Много хора в продъл­жение на целия си живот разкриват спектъра на своите влечения.

Тези, които имат чувството, че винаги попадат на „неподходящия“, „твърде стеснителен и сек­суално ограничен“ партньор, все още не са раз­вили достатъчно добре своята сексуалност, за да могат да избират свободно. Хората, които познават своите потребности, могат да се гри­жат за тяхното задоволяване и не очакват пар­тньорът или партньорката им да отгатнат най-съкровените им желания.

Човекът, който изживява собствените си пот­ребности, може да извлече удовлетворение и от задоволяването на своя партньор.

Избор на начин за сексуално общуване

Удовлетворяващата сексуалност ангажира всички сетива. Тя може да се чува, вижда, поми- рисва, вкусва и усеща. Не само ръцете, но и ко­ленете, носът, устните и езикът, гърдите и ко­ремът също могат да усещат. Тоновете, които се надигат, не могат да останат затворени зад стиснати устни. На светло или на тъмно очите искат да гледат. Миризмата и вкусът на пот, слуз, слюнка, сперма, урина и на аналната област могат да възбуждат и стимулират. Разрешено е всичко, което доставя удоволствие и което с взаимно съгласие и свободно решение се избира и опитва като любовна игра.

Мъжът и жената, които десетилетия наред са се любили в позата той отгоре, тя отдолу, не следва да се отказват от нея при прилива на „просветителската вълна“ за „новите техни­ки“. Още по-малко следва да се преустройват тези, които сменят позите отгоре и отдолу, отпред и отзад. Или тези, които предпочитат груповата игра. Чувствената игра достига пре­дела си едва когато е изчерпана фантазията или един от участниците казва „стига“, понеже (по­вече) не му харесва. Удоволствието е възможно само когато сексуално здрави хора свободно ре­шават какво ще правят заедно.

Желанието за наслада не трябва да преминава в рутината на ежедневието. От вашата инициа­тива и фантазия зависи да запазите огъня и да обогатите репертоара си. Заедно можете да откривате безграничния свят на еротичните игри: да изпробвате чувствени масажи на парт­ньора си, да се наслаждавате на съблазнително бельо, заедно да играете в банята, да се възбуж­дате с ухания и музика, да си направите еротич­но угощение, да разглеждате еротични снимки или сами да фотографирате.

Можете да инсценирате любовната игра като соло, при което единият е в ролята на инстру­мента, а другият – на изпълнителя, или като дует, при което и двамата партньори взаимно се грижат един за друг. Можете да се стремите към оргазъм или към нежно отдаване. Възможно е обаче това, което доставя удовол­ствие на единия участник, на другия изобщо да не се харесва. Ако при това се касае за дълбока потребност, чието незадоволяване би засегна­ло в значителна степен общото добро състоя­ние, тогава се препоръчва да се направи опит за разширяване на границите. Другата възмож­ност е двамата да търсят допълнителен парт­ньор за потребностите, които единият от тях

не може да сподели. Или те следва да се разде­лят и отново да търсят щастието си другаде.

Предварителни разговори

Респектът към партньора изисква той или съ­ответно тя да бъдат информирани и при най-малкото подозрение, че сме носители на заболя­ване, преносимо по полов път. Предварително следва открито да бъде обсъден и въпросът кой поема отговорността за евентуалното пред­пазване от забременяване.

Митове и измислици

По-рано или по-късно настъпва моментът, ко­гато всеки човек се сблъсква с „просветление­то“ за ерогенните зони. Тези, които съзнателно изживяват своята сексуалност, много бързо разбират каква безсмислица са ерогенните зони: при всеки човек цялото тяло може да бъде една единствена ерогенна зона – или да остане безответно, когато нещо не е наред. Важно е да се наслаждаваме и да откриваме това, което стимулира самите нас и/или партньора ни. Стремежът към изява подтиква още малките момчета към любимата игра на мъжете: на кой му е най-дълъг, най-дебел, най-голям? и обреме­нява много зрели хора с представата, че не пок­риват нормите. Но да доставяш удоволствие и сам да се наслаждаваш не зависи от телосложе­нието.

В тази връзка пък жените страдат, че не отго­варят на общоприетия идеал за красота: твър­де малки или твърде големи гърди, твърде те­сен или твърде дебел ханш, твърде тясно или твърде широко влагалище. Валидното и за тях е, че привличането и сексуалното желание не зависят от размерите. Може би действително вашият партньор се възбужда от това, което вие не притежавате. В такъв случай по-уместно е да си намерите нов партньор, отколкото да се подложите на пластична операция. Доказа­но е, че последната мярка не помага: в повечето случаи остават болезнени белези или козметич­ни проблеми. Подобна операция едва ли ще ви ос­вободи от чувството за малоценност, че „не сте достатъчно хубава“.

Предразсъдъците, стремежът към изява и ми­сълта за съперничество превръщат оргазма в задължение. На мъжете се приписва, че могат да достигат до оргазъм само през определени ин­тервали. А на жените – че могат без почивка многократно и последователно да достигнат върховна наслада в любовта. Но и в това отно­шение няма правило нито за „мъжа“, нито за „же­ната“. В живота на всеки човек има фази, през които сексуалността се изживява бурно, и та­кива, през които тя протича по-спокойно. Все­ки човек е свободен сам да формира своята сек­суалност.

Душевни смущения на сексуалния живот

Редица смущения в сексуалния живот нямат ни­каква връзка с функционирането на половите органи, а са на психологическа основа:

• нарушения на либидото: Някои хора много­кратно през деня изпитват сексуално желание, на други им е твърде много и веднъж седмич­но, трети пък съвсем се отказват от секс. Сексуалното желание е толкова индивидуално, както и формата на ръцете и мимиката. Ако то решително се промени, то това смущение се отразява и върху общото състояние
• смущения на половото общуване: Възбудата е голяма, но половите органи отказват да функ­ционират. Мъжете страдат от ерекционни и еякулационни смущения, а жените от сухота и спазми на влагалището
• липса на оргазъм: Освобождаващата кулмина­ция не настъпва, въпреки че половите органи функционират безотказно
• болки: Болките при полово сношение могат да развалят удоволствието от него

• функционални смущения: Половите органи се обаждат с болестни синдроми, въпреки че при евентуален преглед и изследване се констати­ра, че те са здрави
• психосоматични смущения на други органи ка­то например мигрена, астма, стомашни язви, високо кръвно налягане, кожни заболявания със сърбеж и др. могат да прикриват факта, че те се коренят в незадоволения сексуален живот. Те се подобряват при положение, че сексът възвърне своята пълноценност.

Различно от нормите

Преди време сексуалното поведение, отклоня­ващо се от нормите, се е окачествявало като перверзно, то се е считало за забранено и е би­ло преследвано. Днес е известно, че всяка култу­ра създава съответстващите й „отклонения“ със забрани. Колкото повече са забраните, тол­кова повече са видовете сексуални игри извън кръга на признатите за нормални. Различност- та се развива още през ранното детство. В ци­вилизациите, при които децата не се отбиват толкова рано, не съществува драстична дресура за чистота, не е забранено сексуалното до­косване като игра, побоят и другите садизми са необичайни, родителите не се заблуждават за еротичните си чувства към децата си, в тези култури „отклоняващото“ се поведение е мно­го по-малко, отколкото при нас.

Днес стремежът на лекарите да лекуват откло­няващото се от нормите сексуално поведение се счита за изфабрикувана грешка. От друга страна хората, които страдат от начина, по който изживяват своята сексуалност, и самите те желаят да променят сексуалното си битие, следва да потърсят помощ. Човек, който може да изживее своите увлечения само когато изна­силва, злоупотребява с другите и им нанася вре­ди, такъв човек следва да търси консултация с лекар.

Най-добре е консултацията да се проведе от сексолози с психосексуална подготовка, сексолози-терапевти или сексолози консултанти.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!