Кости

Костите са носещите опори на тялото. Те са скелетът, под чиято закрила функционират вътрешните органи и мозъкът.

Посредством ставите и сухожилията се осъществява връзка­та на костите с мускулите, така че да е възможно движението. Наред с това костите са огромно депо на калций и фосфати. Колкото непод­вижна и вцепенена да изглежда дадена кост, в своята вътрешност тя е изключително жизне­на. Постоянното изграждане и разграждане на костната тъкан има за задача да приспособява състоянието на скелета към непрекъснато из­менящите се потребности на тялото.

Отвън костите са покрити със съединителнотъканна ципа (периост). Нейните кръвоносни съдове и нерви проникват през малки канали във вътрешността на костите, а цялата външна зона на костното вещество е покрита с мрежа от кръвоносни съдове и сетивни нервни влакна. Тази външна и много плътно изградена част на костта се нарича компактно Вещество. Прак­тически дългите тръбести кости, като бедре­ната кост например, се състоят само от ком­пактно вещество. Вътрешните кухини на кос­тите при възрастните хора са изпълнени с жълт костен мозък. Прешлените на гръбначния стълб и шийката на бедрената кост имат друга конструкция. Във вътрешността им костното вещество е гъбесто (спонгиоза) и съдържа шуп­ли, отделени чрез костни гредички. Именно на тази изключително стабилна конструкция те дължат своята здравина и товароиздръжли вост.

Вътрешно преустройство на костите

Работата по вътрешното преустройство на костите си разпределят клетъчните елементи остеобласти и остеокласти, чиято дейност е свързана съответно с новообразуване и разру­шаване на костна тъкан. Влияние върху вътреш­ното преустройство на костите оказват хормоните, съдържанието на калций и фосфати в кръвта и движението на тялото.

Въздействие за новообразуване на костна тъ­кан оказват:

-паратхормонът;

-калцитонинът;

-витамин D: той помага на организма да усво­ява много калций от червата и да го натрупва в костите;

-половите хормони (естроген и тестостерон): вероятно те допринасят за увеличеното от­деляне на калцитонин;

-движение на тялото: силните мускули силно натоварват костта. По този начин от нея се „изисква“ да стане по-здрава, за да не се счупи;

-калций: той се натрупва в костите.

За разграждане на костната тъкан способ­стват:

-размяната на паратхормон с калцитонин;

-твърде много витамин D;

-твърде много фосфати в съотношение със съ­държанието на калций в кръвта;

-недостатъчно движение;

-кортизони, когато се приемат големи дози продължително време.

Кости на детето

Децата имат „меки“ кости. Те са напълно приго­дени към нормалните натоварвания за възраст­та им, но децата не бива да носят тежки това­ри продължително време. През първите години от живота на детето костните клетки преус­тройват „детските кости“ в „кости на възрас­тен човек“. За това е необходим много калций. На краищата на детските тръбести кости има част от хрущялна тъкан (епифизна фуга), чрез която става възможно израстването на дете­то на височина.

Кости на възрастния

След 30-та година костната тъкан на всеки чо­век започва да се разгражда, процес, който не може да бъде спрян. Към 70-годишна възраст всеки човек вече е загубил около една трета от своята костна маса. Но това не означава авто­матически, че по-възрастните хора много си чу­пят костите. В по-напреднала възраст обикно­вено физическото натоварване е по-незначи­телно, отколкото на млади години и частично обезкалцираните кости могат да издържат на съответното натоварване.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!