Епилепсия (склонност към припадъци)

Оплаквания

Видът на гърчовите припадъци при различните хора е различен. Големият припадък понякога се предхожда от целодневно главобо­лие, неразположение, неспокойствие и лошо нас­троение.

По време на самия припадък засегна­тият внезапно изпада в безсъзнание, пада на зе­мята, вдървява се и започва да трепери с ръце и крака. По време на конвулсиите дишането може да стане неравномерно. Безсъзнанието и кон­вулсиите могат да продължат няколко минути, след което засегнатите изпадат в дълбок сън, от който се събуждат отново объркани. Често уринират неволево, изпражнения отделят по-рядко. При малките припадъци (Petit mat) засег­натият не пада на земята. Особено в детската възраст малките припадъци се изразяват в то­ва, че децата прекъсват за кратко време свое­то занимание и се втренчват отсъстващо пред себе си. Често това остава неосъзнато от тях. Затова припадъци от този вид често се прие­мат за сънища наяве.

СПЕШНА ПОМОЩ ПО ВРЕМЕ НА ГЪРЧ

-Премахваме всички предмети, на които при­падналият може да се нарани;

-Преместваме припадналия само, ако това е крайно наложително, напр. ако е на стълби;

-Не хващаме припадналия и не се опитваме да спрем конвулсиите му

-Не поставяме нищо между зъбите му;

-Разхлабваме тясната яка около врата му;

-Въпреки евентуално неравномерното диша­не, не е нито необходимо, нито полезно ди­шане уста в уста;

-Ако болният заспи след припадъка, обръща­ме го на една страна и го оставяме да спи на спокойствие;

-Веднага викаме лекар, ако припадъкът про­дължи повече от три минути или скоро след първия последва нов.

При темпорална епилепсия често засегнатите не губят съзнание, но в продължение на няколко минути се държат „особено“: те шарят с пръсти по дрехите си, мляскат и се смеят.

При огнищна епилепсия се проявяват конвулсии, които започват от едната половина на лицето или едната ръка и постепенно се разпространя­ват върху цялата телесна половина.

Като епилептичен статус се означава състоя­нието, при което пристъпите следват непре­къснато един след друг.

За „епилепсия“ се говори едва когато гърчовите пристъпи се повтарят, фебрилните гърчове (при висока температура) при децата или гър­чът на един диабетик в състояние на хипоглике- мия нямат нищо с общо с епилепсията.

Причини

Гърчовите припадъци се предизвикват от пог­решни електрически разтоварвания на нервни­те клетки в мозъка. Причина за това могат да бъдат: увреждания по време на раждането, ин­фекция на мозъка, дегенеративни процеси в мо­зъка, обменни заболявания, наранявания на мозъ­ка, мозъчни тумори, отравяния, много често съ­що алкохолни отравяния. В много случаи причи­ната за епилепсията е неизвестна.

За да може да се развие епилепсия, трябва да е налице генетична предпоставка за повишена гърчова готовност.

Риск от заболяване

Хора с мозъчно, заболяване като например ту­мор, или след тежко нараняване на главата са с повишен риск да заболеят от епилепсия. Също­то се отнася за деца, родени в кислородна недос­татъчност.

Възможни последици и усложнения

Органични последици

При падането по време на голям припадък същес­твува значителна опасност от нараняване. Много чести са нараняванията от ухапване на езика. Всички гърчови припадъци могат да за­страшат самия епилептик или други хора, ако се случат например по време на пътуване. Бързо следващи един след друг припадъци са опасни за живота.

Епилепсията е нелечима. Въпреки всичко при ня­кои деца заболяването изчезва с възрастта.

Социални последици

Отношението към заболяването епилепсия и днес още в много отношения носи отпечатъка на средновековното мислене. Неосъзната боя­зън пред тази загадъчна болест кара много хора вътрешно да се се плашат, ако чуят, че някой е епилептик. В такава изолация епилептиците могат много да страдат.

Доколко социалният живот на епилептика ще се различава от този на другите хора, зависи от това, колко добре могат да бъдат овладени при­падъците чрез медикаменти и доколко болният е увреден от страничните действия на медика­ментите. Разрешение за водачество на моторно превозно средство епилептиците получават само ако изпълняват определени задължения. Предпоставка за това са най-малко две до три години без припадъци.

Пред епилептици, които искат да създадат се­мейство, възниква въпросът за наследстве­ността на тяхното заболяване. На него не мо­же да се отговори общо, а трябва да се обсъди с лекар, който е запознат с лечението на епилеп­сията.

Жени епилептички не трябва по принцип да се отказват от собствени деца. Във всеки случай преди заплануването на една бременност те все пак трябва да се посъветват със своя лекар. Об­щите указания на Американската академия за детско здравеопазване гласят:

-жени, които няколко години са били без припа­дъци, би трябвало, ако е възможно, преди евен­туална бременност да спрат своите лекар­ства;

-епилептички, които трябва да вземат медика­менти, в 90 процента имат шанс да родят здраво дете. Рискът от аномалии при детето в резултат на епилепсията на майката и/или нейното лечение е два до три пъти по-голям;

-жени, които търсят съвет от лекаря след пър­вата трета на бременността, не бива да се ос­тавят да бъдат подтиквани към рутинно пре­късване на бременността. Те могат да се под­ложат на изследвания по отношение наличие­то на аномалии у растящото дете – ако го же­лаят и са готови евентуално да предприемат аборт;

-рискът от увреждане при различните медика­менти в различните етапи на бременността е различен. Не се препоръчва по време на бременността да се преминава на нов медикамент, рискът от който не е добре изследван, както този на познатото средство;

-прекъсването на антиепилептичните сред­ства по време на бременността може да от­ключи припадъци, които увреждат майката и детето;

-увреждания на детето от оскъдните количес­тва лекарства, които преминават в майчино­то мляко, не са известни.

Болните от епилепсия деца трябва да се оста­вят да растат нормално, доколкото е възможно. Техният професионален избор трябва да из­ключва дейности, при които евентуален при­падък може да застраши тях самите или окол­ните.

До шестата година деца с припадъци не би тряб­вало да се имунизират. По-късно индикацията за имунизация трябва внимателно да се обсъди с лекуващия лекар.

Профилактика

Епилепсията не може да се профилактира. Лече­нието на епилептично болните се изразява поч­ти изключително в предотвратяване на гърчовите припадъци.

Необходимост от лекарска помощ

При поява на гърчов припадък. Според вида на припадъка и съпровождащите го обстоятелст­ва трябва да се направят изследване на кръвта и понякога на мозъчната течност, ЕЕГ или то­мография. Понякога само по описание­то на припадъка лекарят може да прецени дали се касае за епилепсия.

Самолечение

Чрез разумен начин на живот епилептикът мо­же многократно да ограничи броя на припадъци­те. Недостатъчният сън и алкохолизмът пре­дизвикват гърчове.

Лечение

Успешното лечение прекратява припадъците при 50 до 60 процента от епилептиците и по­добрява състоянието на около 20 до 30 процен­та. Такива резултати постигат обаче само ле­кари, които са специализирани в лечението на епилепсията.

По възможност се опитва лечение с един препа­рат. Понякога са нужни месеци, за да се намери подходящият препарат и точната дозировка, тъй като всеки реагира различно. Особено при децата в това отношение понякога е необходи­ма хоспитализация. Контрол се осъществява чрез ЕЕГ и понякога определяне нивото на лекар­ството в кръвта. Всяка своеволна промяна на дозировката може да унищожи постигнатия ле­чебен успех.

След две или три години без припадъци лекува­щият лекар може да опита бавно, „пълзешком“, в продължение на половин или една година да спре медикаментите. За контрол отново се из­ползува ЕЕГ. Може обаче да се наложи медика­ментите да се прилагат през целия живот. Кой­то приема антиепилептични средства, трябва при приемането на какъвто и да е друг медика­мент да има пред вид това: антиепилептични- те средства и други медикаменти си влияят вза- имно и по различен начин в своето действие.

Лекарствени средства против епилепсия

Convulex, Orfiril, Cyral, Petinimid, Diasepam, Petnidan, Epanutin, Phenaemal, Ergenyl, Phenhydan, Gewacalm, Rivotril, Leptilan, Simatin, Liskantin, Suxinutin, Luminal, Tegretal, Maliasin, Tegretol, Mylepsinum, Timonil, Mysoline, Valium, Neurotop, Zentropil.

Важни странични действия: Умора, възбудимост, нарушения в концентрацията, слабост, главоболие, стомашно-чревни смущения, косопад, наддаване на тегло, промени в кръвната картина.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!