От колко сън се нуждаем в действителност, за да сме здрави?

Недостигът на сън е вреден за здраве­то. При постоянна умора рискуваме не само да имаме по-чести злополуки, но и ставаме по-по­датливи към боле­сти. Хората, които спят по-малко от 7 часа, увреждат имунната си систе­ма – те страдат от настинки почти три пъти повече от тези, които спят по 8 или повече часа.

Жените са по-застрашени от липсата на сън – при тях това може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане през нощта и три­кратно увеличаване на риска от инфаркт, докато при мъжете не се забелязват таки­ва изменения.

Не по-малко от 5 часа

Пет часа сън – това се очертава в направените изследвания като граница, която не бива да бъде прекрачвана за по-дълго време. Ако спим по-малко от 5 часа, ограничаваме времето на дълбокия сън, а той е реша­ващ за истинската отмора. Тук не можем да компенсираме пълноценно със следобед­ния сън. Естествено, ако ни се случва само от време на време – например не можем да заспим някоя нощ от грижи или пък сме празнували до късно, не е проблем. Когато спим, се освобожда­ва лептин, хормон,който ни кара да се чувстваме сити. При липса на сън нивото му се понижава. Покачва се обаче нивото на грелина, хормона, който предизвиква глад. За­това ядем повече, когато не сме си доспали. Освен това не произвеждаме достатъчно инсулин и спада нивото на кръв­ната захар. От съня зависи и нивото на хормона кортизол, отговарящ за стреса.

Не повече от 9 часа

Прекалено много сън също не е полезен. Учените още не са наясно с причините за това, но са на мнение, че най-добрият вариант е да спим между шест и осем часа.

Има едно просто правило: ако на сутринта се чувстваме отпочинали, значи спим дос­татъчно. Някои хора мислят, че се наспиват само с няколко часа сън, но изследователите са скептични към подобни твърдения – може би тези хора не забелязват умората, когато са активни, но заспиват в ме­трото или автобуса.

Сънят е възстановя­ва тялото и духа ни

Голямозначение за това имат две фази – по време на дълбо­кия сън имунната ни система работи на високи обороти, мозъкът ни дава сигнал за производство на хормони­те на растежа и се образуват нови клетки. Във фазата на сънуването очите ни под за­творените клепачи се движат, като че ли наблюдаваме игра на тенис. Мозъкът ни рабо­ти повече, отколкото в будно състояние, ние сънуваме и преработваме събитията от деня. С възрастта намалява фазата на дълбокия сън. Това е напълно нормално, не е бо­лестно състояние. Полезни за добрия сън са социалните ангажименти, контактите с добри приятели, спортът, здравословното хранене и сек­сът. Важен е активният начин на живот. Еднообразието води до безсъние.

Всеки 90 минути имаме шанс да заспим

Това е естественият ни вътре­шен ритъм, който редува буд­ни със сънливи фази. Затова е важно да си лягаме веднага щом ни се доспи. Какви отклонения има този ритъм, зависи от това, дали сме ранобудни или нощни птици. С годините обаче всички ставаме рано­будни, защото вътрешният ни часовник се променя. Лягаме си рано и ставаме рано. Ако се будим през нощта и не мо­жем да заспим, не трябва да се ядосваме, това не помага. Просто трябва да лежим и да си почиваме така.

Тежките мисли пречат

Всеки го е изпитвал – дали ще се справим с многото ра­ботата, дали да си поискаме увеличение на заплатата, няма ли да стане по-лошо. И така цяла нощ мислите ни се въртят в порочен, тревожен кръг.

Средни на нощ ние се будим 28 пъти – това е остатък от ранната еволюция, когато е трябвало да сме нащрек за опасност. Сега това не е нужно и ние си спомняме, че сме се будили само ако сме останали будни повече от три минути. Тревожните мисли ни пречат да заспим отново. Типично е и будуването от два или три часа след полунощ. След определени часове сън тялото ни започ­ва да отделя стрес хормона кортизол, за да се подготвим за новия ден.

Чувствителните хора спят по-малко

Хората, които особено остро реагират на всичко, които предусещат неприятностите, не могат да спрат въртележ­ката на мислите. Изследова­телите на съня сравняват мо­зъка с компютър – през нощта специална програма разчист­ва твърдия диск и сортира данните. Тази програма се нарича отморяващ сън. С нея преработваме нашите впе­чатления и проблеми. Ако обаче поради непрестанни тревожни мисли качваме все нови данни на диска, ние се претоварваме. Това се случва особено при тежки моменти от живота ни. В повечето случаи прео­доляваме безсънието, но при някои инсомнията (безсъни­ето) става хронична.