Нахранете сърцето си!

  • Мислете глобално.

Хората, които се придър­жат към традиционна азиатска или средизем­номорска диета, страдат от сърдечносъдови заболявания много по-рядко.

  • Хранете се здравословно.

Избирайте храни, които по­нижават хол естерол а и са полезни за сърцето като плодове (ябълки, авокадо, сушени плодове, грозде, портокали, яго­ди), зеленчуци (броколи, моркови, фасул, лук, сладка царе­вица), морски дарове, риба, богата на омега-3 мастни кисе­лини (скумрия, сьомга, риба тон), соеви продукти, ядки и пълнозърнестхляб и зърнени закуски.

  • Ограничете мазнините.

За да поддържате ниско ниво на холестерола, ограничете приема на наситени мазнини. Избирайте нетлъсти меса като алтернатива на червеното: пилешко или пуешко без кожата. Намалете консумацията на пълномаслени млечни продукти за сметка на нискомаслените. Опитайте соевото мляко. Ненаситените мазнини могат значително да намалят риска ви от развитие на сър­дечносъдови заболявания – консумацията на тлъста риба няколко дни в седмицата може да понижи риска от инфаркт два пъти. Като цяло приемът на мазнини не трябва да бъде повече от 30% от дневния прием на калории.

  • Подправки вместо сол.

Ако имате високо кръвно наля­гане, трябва да намалите приема на сол. В действителност учените смятат, че дори хората с нормално кръвно налягане трябва да ограничават солта. Избягвайте преработените храни, които съдържат голямо количество сол, и се старай­те да посягате по-рядко към солницата по време на хране­не. Можете да овкусите ястията със салца, къри, люти чушки и чесън. Доказано е, че една до три скилидки чесън на ден могат да понижат кръвното налягане и холестерола.

  • „Груба” храна.

Разтворимите влакнини, съдържащи се в големи количества в пресните плодове, зеленчуци, варива­та и пълнозърнестите храни, предотвратяват натрупването на плаки по артериите. Изследванията показват, че три или повече порции плодове и зеленчуци на ден намаляват риска от инфаркт и инсулт с 25%. Друго изследване е доказало, че богатият на пълнозърнести продукти хранителен режим може да понижи риска от смърт вследствие на сърдечносъ­дово заболяване при жените с 15%. Резултатите от редица други проучвания сочат, че баластните вещества понижават холестерола. Така че започвайте деня си с купа овесена ка­ша с обезмаслено прясно мляко и плодове.

 

 

Как да се храним правилно?


Публикувано в категории: Сърце и кръвоносна система

Автор

Няма коментари »

Напишете коментар


Още по темата

Ново 20: досегашните стратегии против стрес са грешни и не работят!

КРЕСТОР / CKRESTOR

КРЕСТОР е популярен медикамент от групата на статините. Препоръчва се при високи стойности на холестерола, които не могат да се овладеят чрез диета и повишена физическа активност. При това положение потенциалният потребител е в риск за инфаркт или инсулт поради влошено състояние на кръвоносните съдове. КРЕСТОР се прилага и при пациенти с атеросклероза.

Правете това само 5 минути на ден и край на стреса!

Доц. Иво Петров: Негативните мисли съсипват сърцето!

Доц. Иво Петров е един от най-добрите кардиолози и специалист по ендоваскуларна кардиология. Категоричен е, че днешните кардиолози по-лесно поставят диагнози с помощта на съвременната апаратура.

Как статините помагат на сърцето?

Вие сте в риск от инфаркт ако страдате от…

Течен метал лекува и свързва прекъснати нерви

Уникална технология с течен метал обещава истинска революция в неврохирургията

Как да се преборим със синдрома бърнаут

Учени създадоха биологичен пейсмейкър чрез човешки гени

Сърцето може да задейства собствен биологичен пейсмейкър, ако му се помогне с подходящите гени, твърдят учени

ВАНАТЕКС / VANATEX

ВАНАТЕКС е медикамент, чийто прием предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и понижаване на артериалното налягане. Препоръчва се при високо артериално налягане, прекаран инфаркт до 10 дни от събитието и сърдечна недостатъчност.

Успокояващи билки против стрес

Стресът може да навреди на тялото и ума на човек и може да доведе до верига от заболявания и разстройства, свързани със сърцето и мозъка.

Как стресът се отразява на тялото?

Вашите емоционални и физически реакции на стрес отчасти се определят от чувствителността на симпатиковата нервна система.