Какво представляват сърдечно-съдовите заболявания?

Коронарната болест на сърцето, наричана още исхемична болест на сърцето, е една от основните причини за инвалидизация и смъртност. Среща се много често.

Най-честата причина за възникването на сърдечно-съдовите заболявания е натруп­ването на холестерол (мастни отлагания) по вътрешната стена на коронарните арте­рии – кръвоносните съдове, които снабдяват сърдечния мускул с богата на кислород кръв. Плаките стесняват лумена на кръвоносните съдове и еластичността им намаля­ва. Това е състояние, познато като атеросклероза или втвърдяване на артериите.

В резултат на нарушения приток на кръв към сърцето може да се изяви пристъп на ангина пекторис или гръдна жаба (изразява се с болка в гърдите). Възможно е също та­ка при дестабилизиране на атеросклеротична плака да се образува съсирек (тромб) в коронарна артерия, който да прекъсне притока на кръв към сърцето и да доведе до ин­фаркт. Сърдечно-съдовите заболявания често протичат скрито, защото може да липс­ват симптоми, докато не се стигне до инфаркт.

Повече от 85% от хората, които умират от инфаркт, са на възраст над 65 години. Рискът е по-висок сред определени етнически групи и допълнително се увеличава вследствие някои рискови фактори.

Диагноза сърдечно-съдово заболяване се поставя въз основа на симптомите, данни­те за минали заболявания и наличието на рискови фактори. Лека­рят вероятно ще ви направи следните изследвания и тестове:

• Електрокардиограма (ЕКГ): регистрира се електрическата активност на сърцето и всички отклонения, свързани с нарушения в сърдечната честота и ритъм. Чрез ЕКГ може да се установи дали сърдечният мускул се снабдява с достатъчно кръв и кис­лород. Може също така да се регистрира наличието на данни за прекаран ин­фаркт – белегът след преживян инфаркт няма електрическа активност.
• ЕКГ по време на физическо натоварване: проверява как функционира сърцето по време на физическо натоварване (бягаща пътека, колело), за да се установят евентуални отклонения, провокирани от обременяването на сърцето.
• Коронарна ангиография: прави се, когато лекарят подозира стеснение или запуш­ване на коронарните артерии. При това изследване в кръвоносната система се вна­ся контрастно вещество чрез тънък катетър, който се въвежда през голяма артерия на ръката или крака. След като контрастът достигне коронарните артерии, се прави рентгенова снимка, на която си личат стеснени или запушени участъци.

СИМПТОМИ

• Ангина пекторис: бол­ка в гърдите; особено по време и след физи­ческо усилие; тежест в гърдите, която се появява и изчезва.
• Инфаркт: много сил­на болка в гърдите; болката е постоянна и може да се разпро­странява към челюст­та, врата, лявото ра­мо или ръка; недостиг на въздух; обилно изпотяване, гадене и замаяност; силно безпокойство със страх от смъртта.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!