Красимир Ранков: Имам износени стави от активно спортуване!

Краси Ранков е роден на 02.10.1951 г. в Балчик. Завършва актьорско майсторство през 1978 г. и режисура през 1993 г. при проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Известно време работи като неин асистент в НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“, а след това за кратко u със своя брат доц. Веселин Ранков. Освен, че е бил преподавател в Театралната академия, е ръководил и самодеен теагьр в Козлодуй, с който е участвал на фестивала на амарските театри в Лион, франция пре$1995 г. Директор е Драматичен театър – Добрич от 1998 до 2010 г. Красимир Ранков добива голяма популярност сред телевизионните зрители с ролята си на чешита Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом“, излъчван от 2010 г. ПО bTV. Ето какво сподели за здравето си актьорът – специално за в „Доктор“.

–          Г-н Ранков, мисли­те ли, че има прокоба сред артистите? Толкова много велики хора си отидоха в последните месеци.

–          Е, като ни дойде времето, всички си отиваме. Прокоби и такива работи няма, не вярвам в такива неща. Възможно е да има та­кова нещо по принцип, но не и в този случай.

–          Оказа се, че мно­го от покойните ви колеги са имали тежки заболявания, но до последно бяха на сцената. Изглежда сякаш актьорите сте железни…

–          Може би отговор­ността, че трябва да дадеш всичко от себе си, или вътрешната по­требност до последния миг да си на сцената, са по-силни от болки­те. Вероятно това ни прави и толкова издръжливи, въпреки че работим в много вредна среда – ужасно много прах, нерегламен­тирано работно време, постоянно напрежение. Това често ВОДИ ДО ПОЧТИ ПЪЛНО ИЗТОЩАВАНЕ, но е вярно, че актьор­ът е издръжливо съще­ство.

–          Вие имате ли ня­какви болежки?

–          Като всеки нор­мален човек. (Тук се включва Илия Добрев: Ти не си нормален чо­век!“) Вярно е, нормални хора при нас няма, но имам съвсем нормални проблеми със здравето – високо кръвно наляга­не и износени стави.

–          Как си нормализи­рате кръвното?

–          Ходя на профилак­тични прегледи и си пия лекарствата. Не спазвам специални дие­ти, но се старая да не прекалявам с нищо.

–          Правили ли сте хипертонични кризи?

–          В Преди години има­ше такива изцепки. Виеше ми се свят и установиха, че имам учестен пулс. Вероятно се е получило от стрес или някакво извънредно напрежение.

–          Кои са най-стресо­вите ви ситуации?

–          Ами, ние непрекъс­нато сме подложени на стрес – по време на снимки или на предста­вление. Ето сега, напри­мер, сме непрекъснато на път. Умората се натрупва и трудно мо­жеш да наваксаш със сън или почивка. Зато­ва всеки свободен ми го отделям за родния си град Балчик сред дръвчетата, цветята, приятелите и това ме зарежда. Само там акумулирам енергия.

Случвало ми се е да заспивам по пътя, дока­то карам. Разбира се, за части от секунда­та; но е достатъчно силен стрес. Орга­низмът като че ли се взривява. В такива случаи обаче отбивам от пътя, по­дремвам 15-20 минути и про­дължавам като нов.

–          Правили ли сте сметка колко километра измина­вате на месец?

–          На месец – не, но над 80 000 км на година. Питах един таксиметров шофьор колко навъртява на година и той каза, че такситата правят по максимум 30 000 км за 12 месеца.

–          Пушите ли?

–          Не.

–          Откога?

–          От три месеца. Усетих, че вече пре­калено дълго пуша, въ­преки че първата си цигара я запалих доста късно – на 28 години. Но сега реших, че ми идват в повече и ги махнах, и то без ника­къв проблем.

Който каже, че не може да се откаже, просто не иска или не се е уплашил достатъч­но. Ето и Илия Добрев, който не спираше да пуши, 3 кутии на ден са му били малко, от 11 години не е запалвал цигара.

–          А вие уплашихте ли се от нещо, когато решихте да откаже­те цигарите?

–          Честно казано, поуплаших се малко. Имах някакъв остър бронхит, естествено го помислих за нещо много по-лошо

И СИ КАЗАХ: „ГОСПОДИ, САМО ДА СЕ ОТЪРВА…“

–          След това реших да не се надлъгвам с Господ и реших да се откажа от цигарите.

–          В актьорските среди е много разпространено събирането на по чашка. Вие уважавате ли тези сбирки?

–          Не съм противник на алкохола, стига да не надвишава 10 чаш­ки. Иначе кой колкото може да носи.

–          Какво мислите за здравната реформа и тегобата на клиничните пътеки?

–          Не съм се сблъсквал с тях. По редица причини съм малко нередовен с плащането на здрав­ните осигуровки. Макар че вече ги изчистих, не съм опирал до Здравна­та каса. Предпочитам да си платя, откол­кото да разчитам да ми отпуснат някаква клинична пътека.

–          А от какво са ви износени ставите?

–          От спортуване. Тренирал съм какво ли не, но основно преди години тренирах гребане. 11 години съм тренирал кану-каяк, бях почти на професио­нално ниво. Участвал съм на републикански първенства. Известно време бях в спортна рота „Чавдар“.

–          Как от активен спортист решихте да станете актьор?

–          Винаги съм бил ак­тивен човек. Участвах като малък във всякак­ви училищни меропри­ятия и постепенно се оформи желанието ми да се отдам на сцена­та. Първо бях тръгнал да пътувам по кораби, понеже служих и във флота. После 2 години бях капитан на учебен кораб в морския клуб на Балчик и изведнъж ре­ших да стана актьор. Имах само една седми­ца за подготовка, но въпреки това ме приеха във ВИТИЗ от първия път.

–          Вие се превърна­хте в един от най-любимите герои от сериала „Стъклен дом“. Особено много допадат на зрителите лафовете на Ставрев…

–          Не знам как стана. Лафовете на Ставрев са тип пословици и поговорки, които съм събирал с годините, ма­кар и не съзнателно. Чу­вал съм ги на различни места, оставали са в съзнанието ми и дойде време да ги използвам пред камерата. Сти­лът на Ставрев сякаш беше най-подходящ да ги поеме. Сценаристи­те ми позволиха да из­ползвам тези добавки към основния текст.

–          Имате ли яснота  какво ще снимате след финала на „Стъклен дом“?

–          Не. Подочуваме, че ще получим нови ан­гажименти към те­левизията, но още нищо не е ясно. А иначе аз леко се презастра­ховах към края на снимачния период – участ­вам в четири представления и пътувам непре­къснато с тях из провинцията. Не празен, както се казва.

Краси Ранков: Вече почти всички катаджии са ми приятели

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!