Синдром на раздразненото черво – вижте какви са основните причини!

Учените все още не са наясно какво точно причинява синдромът на раздразнените черва. Определят го като функционално смущение, защото се смята, че е резултат от промяна в дейността на основната част от дебелото черво.

След като храната се смели в стомаха и тънките черва, несмляната част преминава в течна форма в дебелото черво, което поема вода и соли. Този процес може да продължи няколко дни.

При здравите хора дебелото черво е спокойно през повечето време, освен след хранене. Тогава мускулите се свиват в серия от вълнообразни движения, наречени перисталтика.

Перисталтиката стимулира усвояването на храната, като помага на несмляната част от нея да влезе в контакт със стената на дебелото черво. Освен това тя изтласква несмления материал, който е в твърдо или полутвърдо състояние, към правото черво, където остава до дефекацията.

При страдащите от синдром на раздразнените черва се наблюдава нарушение на нормалния ритъм и интензитет на перисталтиката. Понякога тя не е достатъчна, което забавя преминаването на несмляната храна през дебелото черво и причинява запек.

Друг път е много силна и ефектът е обратен – диария. Едно изследване, проведено от университета „Джон Хопкинс“, показва, че здравите хора имат 6-8 контракции на дебелото черво на ден. Болните с диария имат по 25 контракции дневно, а при страдащите от запек не се забелязват почти никакви свивания. Освен разликите в броя на контракциите, много от болните от този синдром усещат силни спазми в обширна област на дебелото черво.

Хранене

Някои храни и напитки са основни причинители на заболяването. Изделия, приемани без проблем от здрави хора, могат да нарушат перисталтиката на страдащите от синдром на раздразнените черва. Това обяснява защо пристъпите се появяват най-често след хранене.

Основните дразнители са шоколадът, млечните продукти, кофеинът (в кафето, чая, колата и други напитки), както и големите количества алкохол. Към тази група могат да се причислят и някои други, но като цяло поносимостта и непоносимостта към отделните храни зависят индивидуално от пациента. По принцип симптомите на синдрома рядко се проявяват през нощта и не нарушават съня на болните.

Проучване от 2002 г. описва група деца с непоносимост към захарта от ябълков и крушов плодов сок. След като престават да консумират тези сокове в продължение на един месец, 46% от тях получават облекчение.

Соковете от ябълки и круши съдържат повече фруктозна, отколкото гликозна захар. Това вероятно е причината за лошото усвояване в червата на страдащите. Сокът от бяло грозде, който съдържа почти еднакво съотношение фруктоза и глюкоза, се приема по-лесно.

Стрес

Стресът е важен фактор за поява на синдрома на раздразнените черва поради тясната връзка между мозъка и стомаха. Въпреки че учените все още не са изяснили напълно зависимостта между промените в нервната система и заболяването, те подчертават приликите между леките храносмилателни разстройства и синдрома на раздразнените черва.

Така както здравите хора получават гадене или стомашно разстройство, когато са под напрежение, по същия начин реагират и страдащите от синдром на раздразнените черва, само че в по-силна степен. Симптомите на болестта се засилват по време на менструация, което означава, че роля играят и женските полови хормони.

Проучване от 2002 г. потвърждава, че симптомите на синдрома на раздразнените черва са по-силни при жените. Чувствителността на правото черво се променя по време на менструален цикъл при болни пациентки. Това е първото изследване, в което тези промени се анализират и сравняват със състоянието на здрави жени.

Симптоми

Симптомите на синдрома на раздразнените черва не следват определена тенденция, а имат по-скоро променлив характер, на приливи и отливи. Те винаги се изразяват в болки в корема, които се облекчават след дефекация, диария, запек или редуване на диария и запек.

Други индивидуални оплаквания са спазми, газове, подуване, гадене, силно и неконтролируемо желание за изхождане, отделяне на лепкава течност (слуз) по време на дефекация или чувство за подут корем, дори и след изхождане. Приетите критерии за диагностика, познати като римски критерии, изискват най-малко три месеца постоянни или повтарящи се оплаквания, преди да се направи диагноза на заболяването. Около 70% от случаите могат да се опишат като „леки“, 25% – като „средни“, а 5% – като „тежки“.

При леките случаи оплакванията са слаби. По правило те не са постоянни и не смущават работата и нормалните дейности на пациента. Средните случаи нарушават ежедневието и могат да доведат до психични проблеми.

Болните с тежки оплаквания изпитват непрекъснат страх, че ще им се наложи да ползват тоалетна. Те не са в състояние да водят нормален начин на живот, в резултат на което страдат и от психични проблеми. При някои физическата болка е постоянна и интензивна.

Диагностицирането на синдрома на раздразнените черва е сравнително сложна задача, тъй като заболяването не предизвиква промени, които могат да се идентифицират по време на медицински преглед или чрез лабораторни изследвания. При съмнение за това състояние лекарят трябва да определи дали симптомите на пациента отговарят на римските критерии.

Необходимо е да се изключат всякакви други заболявания, наподобяващи синдрома на раздразнените черва, като болестта на Крон и улцерозния (язвен) колит. Това става, като се отчете историята на заболяването, резултатите от медицинския преглед и лабораторните изследвания.

Понякога се налага пациентът да даде фекални проби за изследване, което може да установи наличието на кръв и чревни паразити.

В някои случаи се правят рентгенови снимки, изследване на червата или вътрешен преглед на дебелото черво с помощта на инструмент, който прониква през ануса (сигмоидоскоп или колоноскоп).

Добре е пациентите да поддържат дневник със симптомите си в продължение на 2-3 седмици, в който да отразяват ежедневната си дейност, храненията и емоционалните си реакции към събитията. Този дневник ще помогне на лекаря да определи причините за заболяването.

Източници: zdr.ru, health.mail.ru, wikihow.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!