ГЛЮКО БАЛАНС – четворна комбинация за нормализиране на кръвната захар

Ето какви са най-честите причини за ушните инфекции!

Така нареченият „отитис медиа“ или „среден отит“ представлява най-обичайната ушна инфекция. Заболяването се характеризира с болки, замайване и частична загуба на слуха.

За да се разбере механизмът, по който се развива средният отит, е добре да се познава елементарната анатомия на средното ухо. Външният слухов канал представлява тръба, която води от външния отвор на ухото към тъпанчевата мембрана. Зад последната се намира пространството, наречено средно ухо. В него има три костици, които заради специфичната си форма се наричат „чукче“, „наковалня“ и „стреме“.

Звукът, под формата на вибрации, кара тъпанчето да се движи, а после това движение се предава на костиците. Костиците предават звука към охлюва във вътрешното ухо, който пък го подава на мозъка за обработка.

ушните инфекции
Вероятността да развият отит е най-голяма при бебетата и децата на възраст 6 месеца – 6 години

Носоглътката е проходът зад носа, който поема вдишания въздух и го вкарва в дихателните тръби, водещи към белите дробове. Евстахиевата тръба представлява канал, който се намира между средното ухо и носоглътката, като една от функциите й е да поддържа въздушното налягане в средното ухо равно с това навън. Това позволява на тъпанчето и на костиците да вибрират както трябва, за да се осигури нормален слух.

До навършване на тригодишна възраст почти 85% от всички деца вече са имали отит на средното ухо поне веднъж. Това е най-честото педиатрично оплакване. Вероятността да развият отит е най-голяма при бебетата и децата на възраст между шест месеца и шест години. Децата с повишен риск от развиване на среден отит са от бедни семейства, такива с алергии, коренните жители на Америка и на Аляска, деца, родени с цепка на небцето или други дефекти на структурите на главата и лицето, както и деца със синдрома на Даун.

Бебетата, при които първата ушна инфекция възникне преди шестмесечна възраст, след това са по-податливи на хронични проблеми със средното ухо. По всичко изглежда, че съществува известна генетична предразположеност към това заболяване, която може да е свързана със структурата и функцията на областта във и около средното ухо.

Излагането на цигарен дим значително повишава риска от ушни инфекции, както и от проблеми на дихателната система.

цигарен дим
Излагането на цигарен дим значително повишава риска от ушни инфекции

Освен това при децата, които тръгват на ясли на по-ранна възраст, се наблюдават повече инфекции на горните дихателни пътища и оттам – повече случаи на среден отит. Макар че самата ушна инфекция не е заразна, инфекциите на горните дихателни пътища, които правят децата уязвими спрямо ушните инфекции, определено са заразни. Отитът на средното ухо най-често се появява през зимата и в ранна пролет.

Средният отит е сериозен медицински проблем, тъй като често в резултат от него вътре се събира течност. Това състояние е известно като отит на средното ухо с излив. Изливът може да трае от седмици до месеци и може да причини значително увреждане на слуха. Когато такова увреждане се получи при малко дете, то може да попречи на нормалното развитие на говора и боравенето с езика.

Хроничният излив освен това повишава риска от последващи инфекции, тъй като течността осигурява среда за развитието на бактерии.

При възрастните острият отит на средното ухо може да доведе до усложнения като парализа на лицевите нерви. Възстановяването може да отнеме от две седмици до цели три месеца.

Причини и симптоми

Първото предварително условие за развиването на остър отит на средното ухо е излагане на микроорганизъм, способен да причини тази инфекция.

Отитът на средното ухо може да бъде предизвикан от вируси или от бактерии. В около 15% от случаите става дума за вирусни инфекции.

Трите най-чести бактериални патогена са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis. Съобщава се, че около 75% от ушните инфекции, причинени от S. pneumoniae, са устойчиви на пеницилин.

отит на средното ухо
Отитът на средното ухо може да бъде предизвикан от вируси или от бактерии

Отитът на средното ухо може да бъде причинен и от други болестотворни организми, в това число Bordetella pertussis, агентът-причинител на коклюша, както и от едноклетъчното Pneumocystis carinii, което често води до съпътстващи инфекции при пациенти със СПИН.

Съществуват и други фактори, които увеличават вероятността от развиване на ушна инфекция. Тъй като евстахиевата тръба е хоризонтално ориентирана и значително по-къса в детските години, материал от носоглътката лесно може да достигне до средното ухо. В тези материали често има и инфекциозни организми.

Освен това децата имат много лимфна тъкан, като част от нея изгражда аденоидните възли (т.нар. „трета сливица“) в областта на евстахиевата тръба. В резултат на повтарящи се инфекции на дихателния тракт аденоидните възли може да се увеличат и накрая да запушат евстахиевите тръби.

Когато евстахиевата тръба е запушена, вероятността средното ухо да се напълни с течност е по-голяма. Тази течност увеличава опасността от инфекция и съпътстващите я рискове от загуба на слуха и забавено развитие на говора.

Напредъкът в картографирането на гените през последните години доведе до откриването на генетичните фактори, които повишават податливостта на децата към заболяването.

Учените се надяват да разработят молекулни диагностични тестове, които ще помогнат за откриване на децата с повишен риск от остри ушни инфекции.

Повечето случаи на остър среден отит възникват вследствие на инфекция на горните дихателни пътища. Признаците може да включват симптоми на настинка, повишена температура, болка в ухото, раздразнителност и проблеми със слуха.

При бебетата се наблюдават трудности при храненето. Когато в средното ухо има голямо количество течност, болката може да се променя в зависимост от положението.

Лягането в хоризонтално положение може да доведе до увеличаване на болезненото налягане в средното ухо, затова бебетата често са неспокойни и плачат, ако не бъдат държани в изправено положение.

По-големите деца понякога се оплакват, че усещат ухото си пълно. Ако събраното количество течност зад тъпанчето е значително, в тъпанчето може да се появи дупка (перфорация), при което от ухото изтича кървава течност или жълтозеленикава гной.

Макар че болката преди „пукването“ на тъпанчето може да е силна и остра, след перфорацията тя намалява, тъй като налягането спада.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *